Почина Александър Маринов, дългогодишен директор на Държавния архив в Пловдив
На 90-годишна възраст почина Александър Маринов, бивш директор на Държавния архив в Пловдив и виден изследовател на Родопите.
Пловдив загуби един от своите най-видни изследователи и архивисти. На 90-годишна възраст почина Александър Маринов. Той посвети целия си професионален път на Държавния архив в Пловдив. За него тази институция беше истински втори дом. Новината за кончината му съобщи неговата колежка Недялка Петрова. Тя е бивш директор на архива и известен галерист.
Александър Маринов оглавява Държавния архив в Пловдив в периода от 1992 до 1995 година. Кариерата му в архивното дело започва много по-рано. Той постъпва на работа в институцията през 1967 година. Преди това Маринов работи като учител. В архива той преминава през всички нива на професионално развитие. Работи последователно като специалист и главен специалист. Маринов се пенсионира официално на 30 октомври 1995 година.
Изследователят е роден през 1935 година в семейство на изявени интелектуалци. Той е син на големия родопски изследовател, краевед и писател Петър Маринов. Баща му е един от основателите на Дружба „Родина“ в Смолян. Майката на Александър също е била учителка. Маринов завършва специалност „Турска филология“ в Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“. Тази сериозна академична подготовка му помага изключително много в научната дейност.
Въпреки своето пенсиониране, Александър Маринов продължава да твори активно. Той остава отдаден на науката до последния си дъх. Основната му дейност в архива е свързана с информационната и научната работа. Той развива активно и популяризаторската дейност на институцията. Маринов е автор на множество исторически описи и научни публикации. Сред най-значимите му трудове е монографията „Дом на изкуствата и културата в Пловдив. 1923–1944 г.“.
Родопите остават голямата слабост и основна тема в изследванията на Александър Маринов. Той посвещава значителна част от своя живот на този регион. Недялка Петрова споделя топли спомени за своя колега и предшественик. Тя поема ръководството на архива непосредствено след него. Петрова го описва като изключителен човек и професионалист.
На него дължим и популяризирането на архивното наследство на неговия баща Петър Маринов
Тя подчертава значението на неговия принос за съхраняване на историческата памет. Маринов успява да систематизира и представи огромния архив на своя баща. Това е дело с национално значение за българската история. Неговата работа помага за запазване на родопското наследство.
прекрасен човек и колега с много научни статии
Маринов съчетава успешно ролята на администратор и на активен изследовател. Неговото присъствие в Държавния архив оставя трайна следа. Той вярваше, че архивът е сърцето на културната история. Пловдивската общественост и научните среди губят един ерудиран и достоен българин. Неговото наследство ще бъде основа за бъдещи исторически проучвания.
