По-скъпи храни, но българинът пазарува повече
Българите пазаруват с 6% повече артикули въпреки поскъпването на храните. „Лидл България“ отчита 4,55% среден ръст на цените и предлага Пакт за хранителен суверенитет за спасяване на земеделието.
“Лидл” предлага да се подпише Пакт за хранителен суверенитет, който да гарантира родното производство на храни, каза шефката на компанията Милена Драгийска (в средата)
Българите купуват повече стоки въпреки поскъпването на хранителните продукти през последната година. През май 2025 г. средният брой артикули на една касова бележка е бил 10,56. През май тази година този показател нараства до 11,19 артикула. Това представлява ръст от 6% в количеството покупки независимо от ценовия натиск. Данните съобщи изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска по време на представяне на резултатите на компанията.
Стойността на една касова бележка също отчита повишение с около 12%. Инфлацията е основният фактор за това увеличение според ръководството на веригата. Най-голям ръст в покупките се наблюдава при плодовете и зеленчуците. Тези стоки са поскъпнали най-чувствително през изминалите дванадесет месеца. В обектите на веригата цените им са се вдигнали средно с 13,74%. НСИ отчита още по-високо поскъпване от 23% за същата стокова група през 2026 година.
Месото в магазините на веригата поскъпва средно с 8,55%, а сухите продукти с 4,6%. Рибата и хлебните изделия обаче отчитат спад в цените и стават по-евтини за потребителите. Средното увеличение на цените в „Лидл България“ за периода е 4,55%. Данните на НСИ показват сходно поскъпване от 4,4% за храните и безалкохолните напитки в национален мащаб.
“Няма такива гигантски надценки, за каквито се говори при отделни стоки”
Милена Драгийска подчерта, че надценките във веригата остават ниски и стабилни. Одитираният финансов отчет за 2024 г. показва средна надценка от 5,91%. В предходни години тя е достигала максимум до 7%. Тези данни се разминават с анализите на КЗК и КНСБ за пазара. Цените на храните: На места надценките стигат до 90% според последните проучвания на синдикатите.
Компанията предлага на държавата и земеделците Пакт за хранителен суверенитет. Документът трябва да гарантира измъкването на българското земеделие от сегашната криза. Проблемите в сектора включват липса на вода за напояване и несправедливо разпределяне на субсидиите. Помощите често се дават за площ, а не за реално произведена продукция. Търговският директор на „Лидл България“ Драгомир Илиев посочи и слабия контрол на ГКПП „Капитан Андреево“.
Вносът на плодове и зеленчуци на нереално ниски цени демотивира местните фермери. Това принуждава веригите да доставят стоки от хиляди километри разстояние. Въпреки тези предизвикателства, родни производители изнасят с помощта на Lidl все повече нишови и иновативни хранителни продукти на външни пазари.
Инфлацията при храните в България към май 2026 г. достига 4,9%. Общата инфлация в страната е 6,3%, което поставя България на второ място в Европейския съюз. Единствено Румъния изпреварва страната ни по този показател. Храната поема близо 30% от бюджета на домакинствата поради ниските нива на доходите. Българите плащат най-високите цени за ориз и брашно в целия ЕС.
Натрупаната инфлация за последните пет години достига 41,5%. Това обяснява трайното усещане за поскъпване сред българските граждани. Проверки на КЗП и НАП установиха ръст при 14 основни стоки без обективни причини. Глоби за необосновано покачване на цените ще се налагат от 8 август 2026 г. Тогава влиза в сила и изискването за задължително дублиране на цените в две валути.
