По-евтина техника днес, но риск за милиони утре: Спорът за екотаксите се задълбочава

Служебното правителство предложи драстично намаляване на екотаксите за електрическо и електронно оборудване. Проектът предвижда съкращаване на продуктовите такси с между 70% и 90% в зависимост от вида на уредите. Тази новина първоначално изглежда позитивна за крайните потребители и домакинствата. По-ниските такси би трябвало да доведат до по-достъпни цени на техниката в търговските обекти. Експертите обаче предупреждават за сериозни дългосрочни рискове за природата и държавния бюджет.

Българската асоциация по рециклиране изрази сериозни опасения относно това решение. Според организацията намерението на Министерството на околната среда и водите подкопава цялата система за управление на отпадъците. Браншът подчертава, че продуктовата такса рядко надхвърля 1,5% от крайната цена на уреда. При хладилник на стойност 650 евро държавната такса е около 55 евро. Реално платената сума чрез организациите за оползотворяване обаче често пада до суми между 16 и 27 евро.

При масовите електроуреди като телевизори, печки и перални таксите варират между 5 и 7 евро. Тези продукти имат голямо тегло и изискват сложна обработка и транспорт. Въпреки това стойността на таксата остава съпоставима с европейските нива и практики. В България таксите дори са по-ниски от тези в съседни държави като Гърция и Румъния. Орязването им може да доведе до прехвърляне на финансовия разход от производителите директно към обществото. Това на практика нарушава ключовия принцип „Замърсителят плаща“.

Инфлацията в страната надхвърли 78% от 2008 година насам, но таксите останаха почти непроменени през този период. В същото време количествата електронен отпадък растат главоломно заради навлизането на нови технологии. Преди десетилетие на пазара са влизали около 35 000 тона техника годишно. Днес този обем надхвърля 200 000 тона всяка година. Най-голямо е увеличението при фотоволтаичните панели, които са изключително скъпи за рециклиране. Министерството предлага вносителите на соларни панели и батерии да извършват рециклирането самостоятелно, за да се превърне страната в регионален ресурс.

Истинската опасност за държавната хазна обаче идва от изискванията на Брюксел. От 2027 или 2028 година влиза в сила нов европейски механизъм за санкции. Държавите членки ще плащат по 2 евро за всеки килограм несъбран електронен отпадък. При сегашните обеми това означава потенциална тежест от стотици милиони евро годишно за бюджета. В момента системата в България обработва над 130 000 тона отпадъци всяка година. Това спестява на данъкоплатците около 260 милиона евро бъдещи плащания към Европейския съюз. Подобни срокове за нови екологични изисквания се очакват и при други системи, като например предложената депозитна система за опаковки.

Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) похвали служебното правителство за предложените облекчения. Те виждат в това решение сериозна помощ за електроиндустрията и бизнеса. Организацията обаче настоява за много по-строг контрол над всички фирми на пазара. В момента много малки компании избягват плащането на каквито и да е такси. Това създава условия за неравна конкуренция и ощетява коректните участници в системата. Служебният министър Юлиян Попов подкрепя промените и изисква данни от индустрията за реалните цени.

Липсата на ясна методика при определянето на новите нива на таксите също буди тревога сред еколозите. Министерството не е представило публична формула или подробен икономически анализ за намалението. Решението за орязването идва след протести на бизнеса срещу планирано по-рано рязко увеличение. Предвиждаше се екотаксите да скочат между 8 и 10 пъти в началото на 2025 година. Сегашният проект предвижда 90% намаление при малките уреди и 85% при големите системи и соларните панели.

По-ниските такси днес могат да блокират инвестициите в модерни технологии за рециклиране в България. Без финансови стимули бизнесът няма да има интерес към екопроектиране на своите нови продукти. Системата за оползотворяване се крепи на четири лицензирани оператора, които не разпределят печалба. Те връщат всички събрани средства обратно в изграждането на екологична инфраструктура. Орязването на този ресурс може да доведе до появата на нови нерегламентирани сметища сред природата.