План на Иран да удари “Безмер”? Изпуска се контролирано информация

Възможен ирански удар срещу цели в Югоизточна Европа постави авиобаза “Безмер” във фокуса на вниманието. За потенциалната заплаха съобщи “Файненшъл таймс”. Медията се позовава на двама вътрешни източници от режима в Техеран.

Авиобаза “Безмер” е сред споменатите възможни цели. Там бяха разположени американски самолети за презареждане. Българският парламент е одобрил временното разполагане на до осем американски KC-135 танкера. Решението включва и до 250 американски военнослужещи.

Иранският външен министър Абас Арагчи е призовал България да преразгледа това решение. Информацията е потвърдена от Reuters. Тя поставя публикацията за възможни удари в по-широк дипломатически и военен контекст.

Военният експерт, директор на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов, определи ситуацията като част от хибридна война.

Аз разглеждам цялата ситуация като елемент на информационната – хибридната война.

Според Божилов информацията е изпусната контролирано. Тя идва от неназовани източници през медия с международен авторитет. Затова не трябва да се абсолютизира.

Експертът посочва, че службите трябва да използват данните като един елемент. Те трябва да ги поставят в общия контекст на ситуацията в Близкия изток. Анализът трябва да включва всички рискове и заплахи срещу България.

Важен въпрос е дали Иран има воля и интерес да извърши подобна атака. Трябва да се оцени и способността му да изпълни заплахата. Това включва използването на собствени средства или други възможности.

Божилов свързва действията на Техеран с напрежението около Ормузкия проток. По думите му Иран вижда тактическо предимство в настоящия момент. Една изстреляна ракета би могла да спре корабоплаването в протока.

Контролът върху протока и корабоплаването се е превърнал във важна част от конфликта. За Иран това е лост в преговорите. За САЩ затварянето на протока носи по-високи цени и по-големи военни разходи.

Според експерта продължаването на военната кампания не помага на американската страна във вътрешен план. Той свързва това с предстоящите избори. В този контекст Техеран използва различни средства за натиск срещу САЩ и съюзниците им.

България разчита на колективната сигурност на НАТО при балистични и крилати ракетни заплахи. Алиансът има интегрирана противовъздушна система. Тя обединява радари и средства на различни държави.

Системата започва със засичане на ракетен пуск или излитане на самолет. За това се използват космически системи и големи радари. Те проследяват посоката на движение и характеристиките на целта.

Следващият етап е изборът на най-подходящото средство за противодействие. В командванията на НАТО се определя откъде е изстреляна ракетата. Анализира се нейният тип и радиусът на действие.

Радарното покритие включва американски космически системи. В него участва и американската система “Аеджис”, разположена основно на кораби. Голям радар в Турция наблюдава целия Близък изток.

Има радари и в Румъния. България също поддържа национални системи. Тези системи са интегрирани с общата противоракетна отбрана на НАТО. България постоянно подава информация от засечените цели.

Българските радари обаче имат ограничения. Причината е тяхната възраст. Според Божилов страната трябва да въведе три големи радара за много далечно наблюдение.

Необходими са и допълнителни радари за по-близко наблюдение. Така българската територия ще получи по-добро покритие. Специално внимание е нужно и за черноморското крайбрежие.

Радионите системи следят основно самолети и ракети. Дроновете са по-малко притеснителни заради по-малкия радиус на действие и по-лесното прихващане. Военният експерт подчертава, че рисковете не идват само от Близкия изток.

Войната в Украйна и бойните действия в Черно море също създават рискове за България. Затова защитата трябва да отчита различни направления и сценарии.

Повече за ролята на натовските средства при ирански ракетни заплахи можете да прочетете в материала „Батарея на НАТО в Турция ни пази от ирански ракети“. Политическите реакции по темата са разгледани и в публикацията „ГЕРБ: Външно да пита иранския посланик за обяснение“.