Пирамидата на Цестий в Рим отваря отново врати, този път и нощем

Хиляди римляни и туристи минават покрай Пирамидата на Цестий всеки ден. Те виждат необичайната ѝ форма, но малцина са посещавали вътрешността. Сега една от най-загадъчните забележителности на Рим отново приема посетители.

Пирамидата е отворена за посещения от 4 септември 2026 г. Отварянето последва приключването на реставрационни и благоустройствени дейности. До 31 октомври 2026 г. програмата включва безплатни дневни и вечерни посещения.

Дневните обиколки са самостоятелни, а вечерните се провеждат с екскурзовод. Организираните нощни посещения се състоят всеки петък. Така монументът може да бъде разгледан в различна атмосфера, след залез слънце.

Една от основните новости е художественото осветление. То обхваща външната страна на пирамидата и погребалната камера. Светлината подчертава геометрията и архитектурните обеми на монумента.

Вътрешното осветление прави древните фрески по-видими. То същевременно не променя възприятието за оригиналното пространство. Подобрени са маршрутите за посетители, достъпността и услугите.

Преустроени са и зелените площи около паметника. Мястото, което милиони хора виждат отвън, вече предлага по-пълен разказ и отвътре.

Пирамидата на Цестий не е египетски паметник, пренесен в Рим. Тя е римска гробница, създадена под влиянието на египетската култура. След завладяването на Египет през 31 г. пр. Хр. тази култура започва да очарова римляните.

Пирамидалните форми се превръщат в престижен избор за погребални паметници. В Рим са издигнати няколко подобни пирамиди. До наши дни обаче е оцеляла само една.

Гробницата е построена по волята на римския политик Гай Цестий. В завещанието си той наредил тя да бъде завършена за 330 дни. Заповедта била изпълнена.

Пирамидата е издигната край древната Виа Остиенсе между 18 и 12 г. пр. Хр. Тя е висока 36,40 метра. Квадратната ѝ основа има страна 29,50 метра.

Ядрото е изградено от бетонна конструкция с тухлена облицовка. Отвън монументът е покрит с плочи от лунски мрамор. Най-важното помещение се намира във вътрешността.

Погребалната камера заема около 23 квадратни метра. Тя е покрита със свод и била зазидана след погребението. Тази практика се свързва с египетската погребална традиция.

Гробницата трябвало да остане завинаги затворена за живите. Вероятно още през Средновековието обаче тя била разбита. От северната страна бил прокопан тунел към погребалната камера.

Урната с праха на Цестий е изчезнала. Унищожени са и значителни части от първоначалната украса. Оцелелите стенописи все пак показват богатството на помещението.

Стените са разделени на декоративни пана. На светъл фон се редуват изображения на нимфи и ритуални съдове. В четирите ъгъла на свода са изобразени крилати Победи.

Те държат венец и лента в ръцете си. В центъра вероятно е имало сцена на обожествяването на Цестий. Този апотеоз днес е изгубен.

Почти три века по-късно пирамидата става част от Стените на Аврелиан. Между 272 и 279 г. сл. Хр. около нея е изградена голяма отбранителна система.

Така частната гробница се оказва вградена в укрепленията на имперската столица. Паметникът съчетава гробница, архитектурен експеримент и свидетелство за римското увлечение по Египет.