Пазарът на труда се обръща: Започва отчетливо охлаждане в ключови сектори

Българският пазар на труда навлиза в нова фаза след няколко години на изключително силно търсене на работници. Първите признаци на охлаждане вече са видими в статистическите данни. Те все още не водят до рязък ръст на безработицата. Основният ефект се изразява в по-малко нови обяви за работа. Промяната засяга най-вече водещите отрасли и големите икономически центрове в страната.

По-слабото търсене на кадри ще има сериозни макроикономически последици. То ще намали натиска върху работодателите за постоянно повишаване на възнагражденията. Това от своя страна ще забави ръста на потреблението. Понеже вътрешното потребление е основен двигател на икономиката, очаква се общо забавяне на икономическия растеж. Процесът на охлаждане засега остава умерено, но обхваща широк кръг от дейности.

Данните на Агенцията по заетостта разкриват интересна динамика при намеренията за наемане. През първото полугодие на 2026 г. регистрираните свободни работни места са средно над 24 хиляди месечно. Това е увеличение спрямо средно 18 хиляди през същия период на 2025 г. Въпреки този ръст, нивата остават далеч под рекордите от 2021-2022 г. Тогава свободните позиции редовно достигаха между 33 и 35 хиляди месечно.

Много от заявените в бюрата по труда позиции остават незаети за дълги периоди. Причината се крие в несъответствието между профила на безработните и изискванията на бизнеса. Регионалната динамика също е специфична. Най-бърз ръст на свободни места се наблюдава в Благоевград, Плевен и Смолян. Тези градове обаче остават встрани от най-големите пазари на труд в страната.

Статистиката на онлайн платформата Jobs.bg потвърждава негативната тенденция. Броят на регистрираните обяви за работа е намалял с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 година. Свиването на пазара се ускорява през последната година. Данните от онлайн платформите често отразяват нагласите на големите корпорации в големите градове.

Секторът на високотехнологичните услуги е най-силно засегнат от промените. Търсенето на работна сила в ИТ сектора е спаднало с над 60% в сравнение с нивата от 2022 година. Подобни процеси се наблюдават и в други сфери. При човешките ресурси и развойните дейности спадът е над 50%. Маркетингът и аутсорсингът регистрират свиване от над 35%. Този спад може да се тълкува като нормализация след огромното търсене по време на пандемията.

Свиването на търсенето не се ограничава само до технологиите. Търговията, туризмът и производството също отчитат по-малко свободни позиции за нови служители. В търговията това се дължи на по-умерената експанзия на големите вериги. В туризма се наблюдава тенденция на заместване на местни кадри с работници от трети страни. Промишлеността усеща забавянето на производството, предназначено основно за износ.

Въпреки общия спад, някои професии показват устойчивост. Умерени повишения в обявите има при логистиката, транспорта и енергетиката. Металургията, автомобилните производства и електрониката също продължават да търсят кадри. Тези единични ръстове обаче не могат да компенсират общото охлаждане на национално ниво.

Регионалният разрез показва, че намаляването на обявите е почти повсеместно. Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето на кадри – между 20% и 25%. В други големи центрове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е по-слабо. Там спадът се движи в рамките на 10-15%. Това разминаване зависи от икономическия профил на съответния град.

Разликата в данните на Агенцията по заетостта и онлайн платформите има своето обяснение. Официалните бюра по труда посредничат предимно за нискоквалифицирани кадри по държавни програми. В Jobs.bg обяви публикуват предимно големи компании, насочени към специалисти. Реалното съвкупно търсене на труд в страната се намира в средата между тези две измервания.

Забавянето на търсенето все още не се отразява негативно на текущата заетост. България запазва исторически ниски нива на безработица, които са сред най-ниските в Европейския съюз. Работа все още има, но липсват хора с подходяща квалификация за специфичните нужди на бизнеса. Заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията, но този темп вероятно ще се забави.

По-слабото търсене на труд е ясен сигнал за бъдещи макроикономически промени. Високотехнологичният сектор беше основен двигател на ръста на заплатите в София. Спадът в този бранш ще намали натиска за нови увеличения. Високата цена на труда вече оказва влияние върху конкурентоспособността на българския износ. Очаква се работодателите да станат много по-селективни при наемането на нови кадри.