Пациентски организации искат спешна среща с Румен Радев заради реформите в здравеопазването

Пет пациентски организации искат спешна среща с премиера Румен Радев и здравния министър Катя Ивкова. Те поставят въпроси за лекарствата, реформите и бюджета.

Пациентски организации искат спешна среща с Румен Радев заради реформите в здравеопазването

Премиерът Румен Радев Снимка: Велислав Николов

Време за четене: 3 мин. 31 август 2026

Пет пациентски организации настояват за спешна среща с премиера Румен Радев и здравния министър Катя Ивкова. Те искат разговор за планираните реформи в здравеопазването. Организациите съобщиха за общата си позиция в писмо до институциите.

Пет пациентски организации настояват срещата да се проведе в най-кратък срок. Те посочват, че реформите не трябва да се разглеждат като отделни административни действия. Според тях промените трябва да следват целия път на пациента.

Този път започва с профилактиката и диагностиката. Следват достъпът до лечение, медицинската експертиза, рехабилитацията и последващата грижа. Пациентските представители настояват всяка промяна да се оценява през отражението върху хората.

Писмото е подписано от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването. Сред подписалите са още Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели. Подкрепа са дали Националният алианс на хората с редки болести – България, Сдружението за развитие на българското здравеопазване и фондация „Една от 8“.

Организациите поставят четири основни теми за обсъждане. Те включват бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Сред въпросите са още недостигът на лекарства, реформите в регионалните здравни инспекции, спешната помощ и ТЕЛК.

Пациентските организации искат и отделен разговор за бюджета на здравеопазването. Те настояват да се обсъдят устойчивостта на финансирането и разпределението на средствата. Във фокуса трябва да бъдат профилактиката, ранната диагностика, лечението, лекарствената политика и иновациите.

Според организациите промяна в статута на НСЦРЛП може да застраши натрупания експертен капацитет. Те посочват оценката на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането като ключови области. Всяко решение трябва да бъде предшествано от оценка на въздействието.

Пациентските представители искат ясни гаранции, че реформата няма да забави процедурите. Те настояват тя да не затруднява достъпа до нови терапии. Според тях евентуалните промени трябва да запазят работещите експертни механизми.

Недостигът на лекарства остава сред основните проблеми за пациентите. Организациите продължават да получават сигнали за затруднен достъп до различни медикаменти. Те настояват за устойчив механизъм за ранно откриване на риск от недостиг.

Предлаганият подход включва проследяване на наличностите и координирана реакция на институциите. Според пациентските представители системата трябва да реагира навреме. Така ще се ограничат затрудненията при лечението.

Организациите свързват реформите в РЗИ, спешната помощ и медицинската експертиза. Те не ги разглеждат като изолирани административни промени. За пациента това са различни етапи от един общ процес.

Този процес включва профилактика, диагноза, достъп до специалист и лечение. Той продължава с решение на ТЕЛК, рехабилитация и последваща грижа. Пациентските представители настояват институциите да работят по-свързано.

„Пациентските организации не защитават конкретни административни структури или единствено отделни елементи на здравната система. Нашата позиция е насочена към гарантиране на достъпен, последователен и непрекъснат път на пациента през системата на здравеопазването“

Организациите искат предварително да е ясно какво ще се промени за пациента. Те настояват да се посочва и начинът за измерване на резултатите. Сред въпросите са времето до диагностика и лечение, достъпът до спешна помощ и административната тежест при ТЕЛК.

Тези критерии са особено важни за хората с хронични и тежки заболявания. При онкологичните заболявания навременната диагностика влияе върху прогнозата. При хроничното бъбречно заболяване ранното откриване може да забави достигането до диализа.

Хората с редки заболявания често преминават през продължителен процес. Той включва диагностика, търсене на експертен център, терапия и медицинска експертиза. В него участват също социалната подкрепа и последващата грижа.

„Тези процеси не са отделни за пациента. Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях“

В писмото си организациите настояват да участват още при планирането на реформите. Те не искат да бъдат включвани едва след вземането на решенията.

Пациентските представители настояват и за специална среща за финансирането на здравната система. Те поставят акцент върху устойчивостта на бюджета и достъпа до лечение.

„Не поставяме въпроса за запазване на конкретни институции като самоцел. Поставяме въпроса дали всяка промяна прави системата по-достъпна, по-бърза и по-сигурна за пациента“

Темата за административните промени беше коментирана и от здравния министър Катя Ивкова. По повод заявлението за освобождаване на доц. Ангел Кунчев тя заяви, че в Министерството на здравеопазването няма чистка. Повече подробности има в материала за напускането на доц. Ангел Кунчев.

Министърът каза, че всеки държавен служител трябва да работи за държавата. По думите ѝ оставката на доц. Кунчев не трябва да се свързва с административната реформа. Пациентските организации обаче настояват реформите да бъдат обсъждани с прякото участие на пациентите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *