Първият български велосипед се съхранява в Историческия музей в Нова Загора

Историческият музей в Нова Загора пази едно от най-значимите технически постижения в нашата история. В залите на експозиция „Нова и най-нова история“ се намира уникален експонат. Това е първият български велосипед, създаден в края на XIX век. Предметът представлява изключителна ценност за българското културно наследство. Уредникът Георги Камбуров разказва подробности за неговия произход и съдба.

Велосипедът е дело на Гено Стоянов – Арабаджията, който го създава едва на 19-годишна възраст. Майсторът е роден през 1863 година и произхожда от семейство на талантливи колари. Той проявява занаятчийски нюх и техническа мисъл още в младежките си години. Гено Стоянов работи по своето изобретение в периода между 1880 и 1882 година. През целия си живот той разработва различни технически решения. За съжаление много от неговите иновативни идеи не достигат до наши дни.

Техническото решение следва модела „паяк“ с голямо предно и малко задно колело. Този тип конструкция е характерна за западноевропейските фабрични образци от онази епоха. Въпреки това велосипедът на Арабаджията е изцяло занаятчийско творение. Той притежава и примитивна спирачна система, която го отличава от други модели. Тази иновация показва високото ниво на техническа грамотност на младия майстор.

Като техническо решение, велосипедът следва модела на западноевропейските образци от времето – с голямо предно и значително по-малко задно колело, тип, известен като „паяк“. Макар към началото на 80-те години на XIX век вече да се появява фабрично производство на велосипеди, произведението на Арабаджията остава уникално занаятчийско творение.

Личната история на създателя също е изпълнена с драматизъм. Гено Стоянов остава сирак по време на Руско-турската освободителна война. Неговият род произхожда от село Черково в Старозагорско. Семейството му е принудено да се пресели в Нова Загора заради тежки репресии. Въпреки трудностите Гено успява да създаде семейство и да се утвърди в общността. Той се занимава с коларство, градинарство и постоянни технически експерименти.

Внукът на майстора, Евгений Генов, описва първите изпитания на превозното средство. През 1882 година велосипедът преминава през успешни тестове. Арабаджията предприема демонстрационни пътувания до Сливен и Твърдица. В Сливен той представя машината пред военнослужещи от 11-и пехотен полк. Войниците го посрещат с възторжени викове „Ура!“. Първата демонстрация пред широка публика се провежда в село Езеро по време на местен празник. Хората наблюдават с удивление как човек балансира на две колела.

Експонатът постъпва официално във фонда на музея около 1961 година. През 1969 година той участва в национално изложение в град Пловдив. Събитието е посветено на развитието на българската техническа култура. Именно тогава изобретението получава широко обществено и научно признание. Днес много посетители остават изненадани от факта, че първото българско колело е създадено именно тук.

Оригиналният експонат е реставриран през 2018 година със специални материали за консервация. Специалистите са почистили внимателно всяка част от конструкцията. В момента велосипедът е в отлично състояние за своята възраст. В софийски музеи съществуват копия на това превозно средство. Оригиналът обаче остава в Нова Загора като вечен паметник на българската мисъл. Този експонат е важно свидетелство за ранното развитие на технологиите в България.