Парламентът решава за пребиваването на чужди войски при операции с политико-военен характер

Председателят на парламентарната комисия по отбрана Иван Лалов разясни процедурите за разполагане на чуждестранни сили у нас. В ефира на предаването „Денят започва“ той посочи, че съществуват три законови варианта за вземане на такова решение. Когато операцията има изразен политико-военен характер, крайната дума принадлежи на Народното събрание. Такъв е случаят с текущата операция в Близкия изток, подчерта Лалов.

Според действащото законодателство и споразуменията със САЩ, решенията могат да се вземат от три инстанции. Това са Народното събрание, Министерският съвет или Министерството на отбраната. Ведомството на отбраната има правомощия, когато става въпрос за съвместни военни учения. В настоящата ситуация обаче американската страна е изпратила нота, свързана с конкретна военна операция. Това налага намесата на българския парламент за легитимиране на престоя на чуждите части.

Народното събрание взема решенията при операции с политико-военен характер. Лалов обясни, че България има съюзнически ангажименти, които трябва да изпълнява. Въпреки това всяко решение подлежи на обсъждане и гласуване от депутатите. В нотата изрично е посочено, че присъствието на американските самолети е обвързано с конфликта в Близкия изток.

По принцип, съгласно с поразумението и съгласно закона за пребиваване и преминаване на чуждестранни войски на територията на Република България, има три варианта, в които се взема решение. Едини от вариантите е Народното събрание, другият е Министерски съвет и Министерство на отбраната. Когато се касае за съвместно учение с нашата страна или с и други отчастващи страни, това е в правомощията на Министерство на отбраната. Но тъй като в случая, изрично в нотата е подчертано, че е свързано с операцията в Близкия изток, т.е. това вече има политико-военен характер. В този случай решението се взема от Народното събрание. Не е задължително да бъде прието, но съгласно с поразумението ние имаме ангажименти и към американската страна.

Председателят на комисията припомни, че доскоро 15 американски самолета бяха разположени на гражданското летище в София. Сега те ще бъдат преместени във военното летище „Безмер“, което предлага много по-високо ниво на безопасност. Лалов подчерта, че разполагането на US самолетите в Безмер е по споразумение от 2006-а г. и страната ни е длъжна да предостави съвместните съоръжения при поискване. Условията за логистична поддръжка се договарят индивидуално за всеки конкретен случай.

Логистиката и разходите за американските самолети в Безмер се поемат изцяло от САЩ. Всички дейности по излитане, кацане, зареждане и наземно обслужване ще се извършват в авиобазата. Американската страна поема финансовата и техническата отговорност за горивото и неговия транспорт. Българската страна договаря единствено конкретните райони на разположение в рамките на поделенията.

То е разписано така, че по заявка от САЩ, ние сме длъжни да предоставим при определени условия, които се договарят за съответния случай на тези съвместни съоръжения. Договарят се къде ще бъдат разположени в конкретния район на тези поделения. Договаря се логистичната ни поддръжка. Дали ние имаме отговорност за нея или те си осигуряват сами. В повечето случаи, в които аз съм участвал в такива учения като командир на авиобаза Граф Игнатиево, цялата логистика си осигуряват и финансово, и технически САЩ.

Иван Лалов опроверга твърденията, че предишното пребиваване на самолети в София е било част от военни учения. Той обясни, че истинските учения се планират цяла година и имат ясен график и ръководство. Според него етикетът „учение“ е бил използван от предишното правителство, за да се избегне одобрението на парламента. В района на Средиземно море не са провеждани планирани учения с участието на тези машини.

По отношение на финансовата рамка за отбрана, председателят коментира и бюджет 2026, който е обект на политически дискусии. Лалов призна, че финансовото състояние на държавата не позволява изпълнението на всички искания на министерството. Въпреки това бюджетът се счита за добър предвид сложната международна обстановка.

Бюджетът за 2026 г. предвижда наполовина по-малко нови назначения в армията. Вместо планираните хиляда военнослужащи, ще бъдат назначени около петстотин души. Основният акцент в разходите остава модернизацията и превъоръжаването на въоръжените сили. Около две трети от средствата са заделени за персонал, а останалите за издръжка и капиталови разходи.

Състоянието, в което бяха оставени финансовите средства на държавата, не позволява друг бюджет. Министерството на отбраната получава в обстановката, в която се намираме, един добър бюджет, който ще позволи за съжаление по-малко неща от това, което искат те да изпълнят. Бюджетът не позволява да назначим хиляда военнослужащи, ще назначим наполовина. Той е разпределен така, че да може да се продължи модернизацията на въоръжените сили и превъоръжаването.

Автоматичното индексиране на заплатите на военнослужащите остава замразено. Лалов уточни, че това решение е продиктувано от текущите икономически възможности на страната. Ежегодното увеличаване на възнагражденията може да бъде възстановено едва при по-добро икономическо развитие и по-пълен състав на армията. Целта на сегашното разпределение е да не се губят вече придобити способности във въоръжените сили.