Парламентът поема контрола над службите: Законови промени целят да отнемат правомощия на президента
Парламентът стартира процедура за отнемане на правомощия на президента да назначава шефовете на ДАНС, ДАР и ДАТО. Предложенията, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП, идват след отказа на Румен Радев да назначи титуляр на ДАНС и предизвикват остри реакции от опозицията, която говори за овладяване на службите.
Народното събрание направи решителна крачка към промяна в архитектурата на националната сигурност, задействайки процедура за отнемане на правомощието на президента да назначава ръководителите на ключови служби. С три отделни законопроекта управляващото мнозинство предлага шефовете на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) вече да се избират от парламента, а не с указ на държавния глава.
Промените идват на фона на остро политическо напрежение между „Дондуков“ 2 и Министерския съвет, ескалирало след отказа на президента Румен Радев да назначи временно изпълняващия длъжността председател на ДАНС Деньо Денев за титуляр. Този ход блокира работата на агенцията и се превърна в катализатор за настоящата законодателна инициатива, която според вносителите цели да предотврати подобни институционални кризи.
Подкрепата за промените идва от широк, макар и непълен, кръг политически сили. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов аргументира необходимостта от тях с рисковете за националната сигурност.
„Месеци наред много пъти и по-дълго службите стоят обезглавени или част от тях, или няколко от тях – в зависимост от времето, в което Радев не е едноличен господар. (…) А службите трябва да работят, защото ако има една тема, която да ни тревожи толкова много, че да разваля съня ни – това е войната. Светът уверено върви към война. В това време ние трябва да имаме много силни служби“
СвързаноПарламентът поема избора на шеф на ДАНС, връщат модела от 2013 г.— Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ
Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски отправи директни обвинения към държавния глава, че използва институцията за партийни цели.
„Радев прекали – това не е игра, това е държава. (…) В момента в президентството се пишат устави и се прави партия, викат се хора, събират се бивши областни управители, военни, полицаи и се прави партия. Румене, излез!“
— Делян Пеевски, председател на „ДПС – Ново начало“
От БСП също подкрепиха идеята, като председателят на парламентарната им група Драгомир Стойнев заяви, че парламентът трябва да се намеси, когато диалогът между институциите е блокиран.
„Когато институциите не си говорят, когато има блокаж на националната сигурност, трябва да се намеси българският парламент при положение, че президентът и Министерският съвет не могат да се разберат кои да бъдат ръководните органи на тези служби“
— Драгомир Стойнев, председател на ПГ на „БСП – Обединена левица“
Опозицията обаче вижда в тези действия опит за овладяване на службите и нарушаване на баланса между властите. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ обявиха, че ще гласуват „въздържал се“. Според тях промяната не противоречи на Конституцията, но е мотивирана от желанието да бъде назначен конкретен човек.
„Няма как да подкрепим опита на правителството и мнозинството да назначи човека на Пеевски – Деньо Денев за шеф на ДАНС. (…) Въпросът е за баланса. Има резон да остане балансът без значение кой е президентът“
— Божидар Божанов, ПП-ДБ
„Възраждане“ и „Величие“ са категорично против. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че така се обезсмисля президентската институция, а от „Величие“ виждат в промените опит за концентрация на власт.
„Категорично няма да подкрепим тези предложения, защото те обезсмислят президентската институция. Дразнещо е когато личните отношения вземат превес над институционалния диалог“
— Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“
„За службите „против“, защото службите все повече се овладяват от Пеевски и Борисов“
— Ивелин Михайлов, лидер на „Величие“
Междувременно законопроектите вече получиха зелена светлина на първо четене в ресорната парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Предстоят дебати в пленарната зала, които ще определят бъдещия механизъм за контрол върху едни от най-важните структури в държавата.
