Парламентът поема контрола над службите: Законови промени целят да отнемат правомощия на президента
Парламентът стартира процедура за отнемане на правомощия на президента да назначава шефовете на ДАНС, ДАР и ДАТО. Предложенията, подкрепени от ГЕРБ, ДПС и БСП, идват след отказа на Румен Радев да назначи титуляр на ДАНС и предизвикват остри реакции от опозицията, която говори за овладяване на службите.
Снимка: БГНЕС
Народното събрание направи решителна крачка към промяна в архитектурата на националната сигурност, задействайки процедура за отнемане на правомощието на президента да назначава ръководителите на ключови служби. С три отделни законопроекта управляващото мнозинство предлага шефовете на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) вече да се избират от парламента, а не с указ на държавния глава.
Промените идват на фона на остро политическо напрежение между „Дондуков“ 2 и Министерския съвет, ескалирало след отказа на президента Румен Радев да назначи временно изпълняващия длъжността председател на ДАНС Деньо Денев за титуляр. Този ход блокира работата на агенцията и се превърна в катализатор за настоящата законодателна инициатива, която според вносителите цели да предотврати подобни институционални кризи.
Подкрепата за промените идва от широк, макар и непълен, кръг политически сили. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов аргументира необходимостта от тях с рисковете за националната сигурност.
„Месеци наред много пъти и по-дълго службите стоят обезглавени или част от тях, или няколко от тях – в зависимост от времето, в което Радев не е едноличен господар. (…) А службите трябва да работят, защото ако има една тема, която да ни тревожи толкова много, че да разваля съня ни – това е войната. Светът уверено върви към война. В това време ние трябва да имаме много силни служби“
— Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ
Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски отправи директни обвинения към държавния глава, че използва институцията за партийни цели.
„Радев прекали – това не е игра, това е държава. (…) В момента в президентството се пишат устави и се прави партия, викат се хора, събират се бивши областни управители, военни, полицаи и се прави партия. Румене, излез!“
— Делян Пеевски, председател на „ДПС – Ново начало“
От БСП също подкрепиха идеята, като председателят на парламентарната им група Драгомир Стойнев заяви, че парламентът трябва да се намеси, когато диалогът между институциите е блокиран.
„Когато институциите не си говорят, когато има блокаж на националната сигурност, трябва да се намеси българският парламент при положение, че президентът и Министерският съвет не могат да се разберат кои да бъдат ръководните органи на тези служби“
— Драгомир Стойнев, председател на ПГ на „БСП – Обединена левица“
Опозицията обаче вижда в тези действия опит за овладяване на службите и нарушаване на баланса между властите. От „Продължаваме Промяната – Демократична България“ обявиха, че ще гласуват „въздържал се“. Според тях промяната не противоречи на Конституцията, но е мотивирана от желанието да бъде назначен конкретен човек.
„Няма как да подкрепим опита на правителството и мнозинството да назначи човека на Пеевски – Деньо Денев за шеф на ДАНС. (…) Въпросът е за баланса. Има резон да остане балансът без значение кой е президентът“
— Божидар Божанов, ПП-ДБ
„Възраждане“ и „Величие“ са категорично против. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че така се обезсмисля президентската институция, а от „Величие“ виждат в промените опит за концентрация на власт.
„Категорично няма да подкрепим тези предложения, защото те обезсмислят президентската институция. Дразнещо е когато личните отношения вземат превес над институционалния диалог“
— Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане“
„За службите „против“, защото службите все повече се овладяват от Пеевски и Борисов“
— Ивелин Михайлов, лидер на „Величие“
Междувременно законопроектите вече получиха зелена светлина на първо четене в ресорната парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. Предстоят дебати в пленарната зала, които ще определят бъдещия механизъм за контрол върху едни от най-важните структури в държавата.
