Парламентът отхвърли проекта на МЕЧ за одържавяване на „Лукойл“, депутатите обсъждат особен управител
Парламентът отхвърли проекта на МЕЧ за одържавяване на „Лукойл Нефтохим Бургас“ и „Лукойл-България“, който предвиждаше инвестиционен разход в бюджета за 2025 г. Вносителите мотивираха искането си с необходимостта от гарантиране на енергийната сигурност, но получиха подкрепа само от „Възраждане“ и един депутат от ГЕРБ-СДС. Управляващите обсъждат алтернативния механизъм — назначаване на особен управител, преди влизането в сила на американските санкции през ноември 2025 г.
Радостин Василев Снимка Архив След започването на дебата по проекта на решение залата се изпразни.
Народното събрание гласува против проекта за решение, внесен от партия МЕЧ, който изискваше стартиране на процедура по национализация на ключови активи на „Лукойл“. Предложението задължаваше Министерския съвет (МС) да изготви и внесе за гласуване проект за инвестиционен разход. Той трябваше да осигури придобиването на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и „Лукойл-България“ ЕООД от страна на българската държава, като нужните средства бъдат предвидени в проектобюджета за 2025 г.
Проектът на МЕЧ изискваше МС да започне преговори със собствениците за цялостно придобиване на дружествата. Това включваше всички съпътстващи елементи, необходими за нормалното обезпечаване на производствения и търговски процес — нефтопроводи, продуктопроводи, складови бази, както и технологичната и интелектуална собственост.
В мотивите на вносителите се посочваше, че енергийната обезпеченост представлява един от основните стълбове на националната сигурност. Те предупредиха, че големи и важни обекти от стратегическо значение в българската енергетика са собственост на чуждестранни юридически лица. Според тях това води до директна заплаха за енергийната сигурност на страната, породена от зачестили външни влияния и геополитически особености през последните години.
Въпреки апелите за национална сигурност, предложението не срещна широка подкрепа. „За“ гласуваха единствено вносителите, „Възраждане“ и един народен представител от ГЕРБ-СДС.
Лидерът на МЕЧ, Радостин Василев, коментира, че според него ще възникне огромен проблем с доставките, ако „Лукойл“ продължи да бъде собственик на рафинерията. Красимир Манов припомни, че партията е предложила използването на държавни средства за придобиване на рафинерията като инвестиционен разход още през февруари.
Манов отбеляза още, че макар Министерският съвет да е предвиждал назначаването на особен управител на рафинерията, МЕЧ смята, че тяхното предложение за одържавяване е било единственият реален изход, но не е било прието от правителството.
На фона на отхвърления проект, управляващите вече обсъждат активно алтернативен механизъм за осигуряване на работата на компанията. Този механизъм е свързан с назначаването на особен управител за „Лукойл България“. Тази мярка е актуална с оглед на влизането в сила на американските санкции на 21 ноември 2025 г.
Експерти, включително Мартин Владимиров и Д. Георгиев, критикуват национализацията като лош вариант и препоръчват бърза продажба на активите на „Лукойл“ на чуждестранен инвеститор. Назначаването на особен управител се разглежда като временен държавен контрол, осъществим чрез дерогация, с цел да се гарантират доставките и да се улесни продажбата на активите, а не като национализация.
Санкциите срещу „Лукойл“ и „Роснефт“, обявени от САЩ заради войната в Украйна, пряко засягат енергийната сигурност на България. Политически сили като БСП и „Има такъв народ“ подкрепят идеята за особен управител като мярка за сигурност, докато ГЕРБ-СДС и „Алианс за права и свободи“ са против национализацията. По време на дебата по проекта на МЕЧ залата на Народното събрание се изпразни, като изказвания направиха само вносителите и „Възраждане“.
