Парламентът одобри и на второ четене вдигането на тавана на дълга с до 3,8 млрд. евро

Народното събрание прие окончателно промените в удължителния закон за бюджета. Депутатите гласуваха за вдигане на тавана на новия държавен дълг. Максималният размер на новите задължения достига 3,8 млрд. евро. Това решение ще важи до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г.

Общо 136 народни представители подкрепиха предложението на второ четене. Основното ядро на гласувалите „за“ бяха 122 депутати от „Прогресивна България“. Към тях се присъединиха и 15 представители на ДПС. Против гласуваха 44 народни представители. Сред тях бяха членове на „Демократична България“, „Продължаваме Промяната“ и „Възраждане“. Един депутат от „Прогресивна България“ също изрази несъгласие. Групата на ГЕРБ-СДС избра да се въздържи при гласуването.

Парламентът одобри поемането на нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро за финансиране на дефицита и проекти по ПВУ. Средствата ще послужат за покриване на бюджетния дефицит. Те ще осигурят и префинансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Държавата ще може да емитира дълг на международните капиталови пазари. Предвижда се и използването на краткосрочен държавен дълг. Той трябва да бъде изплатен до края на текущата бюджетна година.

Важна част от решението засяга международните ангажименти на страната ни. Министерският съвет получи мандат за преговори с Европейската комисия. България ще сключи споразумение за заем от 3,2617 млрд. евро по линия на инструмента SAFE за подкрепа на отбранителната промишленост. Този финансов ресурс е обвързан с последваща ратификация от парламента. Целта е укрепване на сигурността в Европа в контекста на променената геополитическа обстановка.

Опозицията изрази сериозни опасения относно прозрачността на разходите. Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев разкритикува липсата на детайлни разчети. Той подчерта, че Министерството на финансите не е обосновало нуждата от толкова голям ресурс.

„3,8 млрд. са страшно много пари и ние не знаем за какво точно ще се използват“, оплака се Асен Василев.

Представители на „Демократична България“ и „Възраждане“ подкрепиха тези критики. Те настояха за яснота относно реалните нужди на държавната хазна. Опозицията предложи намаляване на лимита на дълга до 2,1 млрд. евро. Това предложение обаче не събра достатъчно гласове в пленарната зала.

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов от ПБ защити необходимостта от финансовия ресурс. Той обясни, че държавата се нуждае от гъвкавост преди приемането на редовния бюджет.

„Тази сума е необходима, и тя е до 3,8 а не 3,8 млрд., за да се остави гъвкавост на държавата“, обясни Константин Проданов.

Той допълни, че ликвидната ситуация е критична. Според него не може да се чака до края на лятото за осигуряване на средства. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова предостави данни за състоянието на бюджета. Тя посочи, че дефицитът към края на май е 2,2 млрд. евро. Разходите през първата половина на месеца са най-високи. Те включват пенсии, социални плащания и заплати. Месечните разходи за тези пера възлизат на около 1,184 млрд. евро за периода юли-септември.

Приходите от акцизи и осигуровки постъпват едва след 14-о число на месеца. Това създава временен недостиг на ликвидни средства. Людмила Петкова обърна внимание и на разходите по ПВУ.

„ПВУ създава и допълнителни разходи за бюджета. За юли, август и септември има плащания по ПВУ в размер на 3,1 млрд. евро.“, каза Людмила Петкова.

Тя уточни, че очакваното четвърто плащане от 1 млрд. евро няма да покрие нуждите от 3,1 млрд. евро. Така се формира недостиг от 2,1 млрд. евро. Новият дълг ще действа като „ликвидна застраховка“ за стабилността на страната.

Лимитът по средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари се увеличава от 27 млрд. евро на 30,8 млрд. евро. Това ще позволи на Министерството на финансите да търси по-добри условия при набирането на ресурс. Вносителите от Министерския съвет изтъкнаха и влиянието на високите цени на енергоносителите. Тези фактори допълнително натоварват бюджетните разходи.

Слави Василев от „Прогресивна България“ обвини опозицията в популизъм. Той защити тезата, че дългът е необходимо мостово финансиране.

„Тегленото на дълг е необходимо преди бюджета, именно заради неотложните разходи свързани не само с плана, но и други такива“, заяви Слави Василев.

Според него говоренето за „празни чекове“ вреди на държавните интереси. Владислав Панев от „Демократична България“ изрази недоволство от забавянето на реформите. Той очакваше проектът за бюджет да бъде внесен по-рано. Министерството на финансите в момента разработва приходни и разходни мерки за 2026 г. Те ще бъдат внесени за разглеждане след одобрение от Министерския съвет. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев не присъства на дебатите поради международно участие във Варна.