Парламентът на Франция окончателно заличи „Черния кодекс“ и текстовете за робството

Националното събрание на Франция прие историческо решение за окончателна отмяна на всички текстове, регулиращи робството. Депутатите гласуваха с пълно единодушие за премахването на тези остатъци от колониалното минало. Френското Национално събрание прие решението с 254 гласа „за“ и нито един глас „против“. Този акт бележи рядък момент на пълно политическо единство в страната.

Фокусът попада върху историческия „Черен кодекс“, подписан от крал Луи XIV през 1685 година. Този документ кодифицира бруталното отношение към поробените хора във френските колонии. В текстовете на „Черния кодекс“ поробените хора се разглеждат официално като „движимо имущество“. Указите на монарха предвиждат жестоки физически наказания за всеки опит за бягство. Те включват рязане на уши, жигосване и дори смъртно наказание.

Въпреки че самото робство е отменено преди 178 години, правните текстове останаха в архивите. Историческият път към свободата във Франция е сложен и противоречив. Страната първоначално отменя робството в своите колонии още през 1794 година. По-късно, през 1802 година, то е възстановено отново. Окончателната отмяна на робството във френските колонии настъпва през 1848 година по инициатива на Виктор Шьолшер.

Гласуването в парламента предизвика и сериозни дебати относно темата за историческите репарации. Много народни представители посочиха крещяща несправедливост от миналото. Бившите робовладелци са получили финансови обезщетения след отмяната на робството. В същото време самите жертви и техните семейства не са получили никакви компенсации.

Потомците на тези хора днес населяват предимно отвъдморските департаменти на Франция. Тези региони остават сред най-бедните и икономически изостанали района на страната. Президентът Еманюел Макрон вече е засягал темата за евентуални репарации в публичното пространство. Поддръжниците на новата мярка я определят като важна стъпка към признаване на ролята на Франция.

Отмяната на остарелите правни норми премахва един грозен остатък от колониалната епоха. Критиците обаче се фокусират върху въпроса за реалните действия след това гласуване. Има политическо напрежение относно това дали актът ще отвори път към фактически репарации. Дебатът остава изключително чувствителен за френското общество и неговата политическа класа.

Парламентарното решение символизира стремежа към пълно скъсване с миналото на потисничество. „Черният кодекс“ остава в историята като един от най-мрачните правни документи на монархията. Депутатите подчертаха значението на този символичен акт за националното помирение. Франция продължава да търси баланс между историческата памет и съвременната справедливост.