Парламентарни реакции след оставката на Борислав Сарафов: Сблъсък на позиции за бъдещето му в системата

Оставката на Борислав Сарафов предизвика вълна от политически коментари в кулоарите на Народното събрание. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) вече прие неговото заявление за предсрочно освобождаване. Сарафов напуска постовете директор на Националната следствена служба и заместник на главния прокурор по разследването.

Прокурорската колегия на ВСС официално прие заявлението на Борислав Сарафов за предсрочно освобождаване от ръководните му постове. Това решение идва след продължителен обществен и институционален натиск върху прокуратурата. Повече информация за ситуацията можете да намерите в материала за политически реакции след оставката на Борислав Сарафов.

От политическа партия „Прогресивна България“ определиха акта като лично решение. Румен Миланов от формацията подчерта, че никой няма право да задържа Сарафов на поста.

„Първо, неговата оставка е лично решение, което напълно разбираме. Второто измерение е, че най-вероятно тя е отражение на значителния обществен натиск и на обществените позиции спрямо неговата личност като изпълняващ функциите на главен прокурор.“

Миланов допълни, че действията на някои прокурори създават негативно отношение към цялата институция. Според него по-нататъшният път на Сарафов е въпрос на личен избор.

Представителите на ГЕРБ-СДС изразиха сходна позиция. Стефан Арсов заяви, че това е личен акт. ГЕРБ-СДС обявиха готовност да участват във всички бъдещи промени, касаещи състава на Висшия съдебен съвет. Арсов поясни, че парламентарната група ще се включи в процеса при търсене на подкрепа за реформи.

Остри критики дойдоха от „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Според Велислав Величков от ПП, Сарафов не трябва да напуска системата преди приключване на проверките. От „Продължаваме Промяната“ призоваха за оставката и на градския прокурор на София Емилия Русинова. Причината е течащото срещу нея дисциплинарно производство.

Величков предупреди за възможни правни последици при прибързано освобождаване.

„Не трябва да се допуска по никакъв начин господин Сарафов да напусне системата, преди да бъдат довършени дисциплинарните производства и производствата от ад хок прокурора, защото иначе ще се случи замитане на следи, умишлено от хората, които го освободят, което е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.“

Атанас Славов от „Демократична България“ също се обяви срещу лесното излизане от системата.

„Не бива да оставяме човек, който години наред консумира власт по върховете на прокуратурата и следствието, да се измъкне с обезщетение от 20 заплати, без да понесе дисциплинарна отговорност.“

От „Възраждане“ изразиха съмнения относно мотивите на Сарафов да остане редови следовател. Петър Петров заяви, че това е опит за запазване на функционален имунитет. Според „Възраждане“ Борислав Сарафов цели да остане редови следовател единствено за да запази своя функционален имунитет.

„Очевидно е, че с намерението си да подаде оставка, но да остане като редови следовател, цели да запази своя функционален имунитет, който се дава в съдебната власт.“

Петров подчерта, че обществото изпитва огромно недоверие към работата на Сарафов. Изследователските данни показват, че промените в Закона за съдебната власт са тясно свързани с този казус. Политическите сили продължават дебата за легитимността на прокурорското ръководство. Процедурите по дисциплинарна отговорност остават основен приоритет за част от партиите.