Палеонтолози откриха кост от динозавър и крокодилски зъб край Трън
Деветата палеонтологична експедиция край Трън донесе нови открития, включително кост от динозавър и зъб от крокодил. Учени от БАН и Софийския университет проучват района.
Палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН постигнаха значителен научен успех край Трън. Учените провеждат своята девета палеонтологична експедиция в региона от 27 юли до 3 август. Екипът откри крокодилски зъб и непълна кост от динозавър още в първите дни на проучванията. Находките потвърждават огромното значение на Трънското находище за световната наука.
Ръководител на научната група е доц. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей при БАН. В експедицията участват изявени специалисти като доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Екипът включва още ас. Владимир Николов и проф. Марлена Янева от Геоложкия институт при БАН. Двама студенти доброволци също помагат активно в теренната работа.
Тазгодишните проучвания вече дадоха своите първи резултати. Освен зъба и динозавърската кост, специалистите намериха фрагменти от коруби. Те принадлежат на страничношийни костенурки от семейството на ботремидидите. Учените откриха и множество малки костни фрагменти. Тези останки все още не могат да бъдат определени таксономично поради лошото им състояние. Екипът изразява надежда за по-значими находки до края на експедицията.
Трънското находище е известно със своето богато биологично разнообразие от далечното минало. По време на предишните осем експедиции тук бяха открити останки от девет групи гръбначни животни. Намерени са фосили от два вида динозаври и два вида крокодили. Списъкът се допълва от два вида костенурки и древни панцерни щуки. Всяка нова находка помага за възстановяване на екосистемата от къснокредната епоха.
В рамките на настоящата мисия палеонтолозите посетиха и ново находище край Брезник. Районът досега беше известен основно с вкаменелости от древна растителност. Тези находки са датирани отпреди около 75 милиона години. Специалистите събраха нови образци от фосилни листа по време на теренните проучвания. Изследването на флората ще разкрие климатичните условия в края на къснокредната епоха.
Финансирането на експедицията е осигурено чрез съвместни усилия и дарения. Проектът се подпомага от кампанията „Тениска с кауза“ на Географ БГ от 2025 г. Научната работа се осъществява и чрез частно дарение, уточняват от музея. Българските учени продължават да разкриват тайните на древния свят в родните земи.
