Пълен контрол или военна нестабилност: Защо Пекин прави чистка на армията

Китайският лидер Си Цзинпин провежда най-мащабните чистки в армията от ерата на Мао Цзедун насам. През последните три години тези действия оставиха огромна празнина по върховете на втората по мощност армия в света. Официално Пекин обяснява тези ходове с безмилостна борба срещу корупцията. Анализаторите обаче виждат в това опит за постигане на абсолютна политическа лоялност.

През март 2023 г. китайското военно ръководство се представи пред нацията като единна сила зад своя лидер. Си Цзинпин беше подбрал лично висшето командване в продължение на почти десетилетие. Неговата цел беше да превърне Народната освободителна армия в глобална суперсила. Скоро след това обаче започна вълна от уволнения, която не пощади дори най-близките му съратници. От началото на 2023 г. досега са отстранени или безследно изчезнали над 30 висши генерали и адмирали.

Един по един членовете на Централната военна комисия бяха разследвани и уволнени. Последният знаков случай от предоставените данни е този с генерал Джан Юся. Той заемаше поста на най-високопоставен подчинен на Си Цзинпин. Неговата съдба беше последвана и от генерал Лю Чженли. Тези промени оставиха комисията практически без опитни лидери, способни да подготвят силите за реални бойни действия. Китайската комунистическа партия изключи 9 висши генерали в една от най-мащабните публични акции до момента.

Според актуални данни от 2026 г. Централната военна комисия е сведена до едва две ключови фигури. Това са самият президент Си Цзинпин и генерал Джан Шенгмин, който оглавява дисциплинарната система. През октомври 2025 г. бе уволнен и вторият заместник на Си – генерал-полковник Хъ Уейдун. Причината за неговото отстраняване беше официално посочена като нарушение на дисциплината. Тези събития демонстрират изключителната власт на китайския лидер, но същевременно създават опасен управленски вакуум.

Чистките засегнаха почти всички клонове на въоръжените сили, включително Ракетните и Военноморските сили. Особено внимание привличат промените в Източния театър на военни действия. Този регион отговаря директно за операциите около Тайван. Пекин отстрани последния си генерал с боен опит под претекст за издаване на държавни тайни. Тези рокади поставят под въпрос реалната бойна готовност на армията в критичен за региона момент.

Експертите предлагат различни гледни точки за случващото се в Пекин. Бившият анализатор на ЦРУ Денис Уайлдър определя събитията като най-поразителното явление в китайската политика. Василий Кашин смята, че това не е просто борба с корупцията, а политическа битка срещу фигури с голямо влияние. Темур Умаров отбелязва, че броят на дисциплинарните наказания се е удвоил от 2023 г. насам. Това показва сериозно недоверие на Си Цзинпин към собствената му армия.

Официалният вестник на китайската армия призова офицерите и войниците да останат обединени около лидера. Изданието призна за сериозните трусове, които настъпват в системата на отбраната.

уволненията и промените причиняват “краткосрочни трудности и болка”

В момента едва седем генерали от първоначалния състав на висшето командване остават активни на своите позиции. Си Цзинпин се стреми към нов мандат през 2027 г. и за целта се нуждае от абсолютно лоялен офицерски корпус. Ракетните войски, които контролират ядрения арсенал, бяха първата и най-тежко засегната мишена на тези процеси. Корупцията остава системен проблем въпреки дългогодишните реформи на президента.

Вакуумът в ръководството може да подкопае увереността на Пекин при евентуални мащабни военни операции. Генерал Джан Шенгмин, който сега е единственият останал зам.-председател на комисията, е прекарал кариерата си като инспектор. Неговата основна задача винаги е била политическата дисциплина, а не оперативното планиране. Това предполага, че за Си Цзинпин политическото оцеляване е по-важно от прекия военен опит на неговите генерали. Китай започна разследване срещу един от най-висшестоящите си генерали, което допълнително засили напрежението в редиците на Народната освободителна армия.