Отношенията София – Скопие: Устно възражение заради употребата на термина „северномакедонски“
Българският посланик в Скопие Желязко Радуков беше повикан за устно възражение заради изказване на министър Велислава Петрова относно термина „северномакедонски“.
Българският посланик в Република Северна Македония Желязко Радуков беше повикан в Министерството на външните работи в Скопие. Дипломатът получи официално устно възражение от македонските власти. Повод за това стана изказване на българския външен министър Велислава Петрова в Брюксел. Посланик Желязко Радуков беше извикан в Скопие заради употребата на прилагателното „северномакедонски“. Външното министерство на съседната държава счита този термин за неуместен и неправилен.
Спорът възникна след изявление на министър Петрова по време на Съвета на външните министри на Европейския съюз. В своя коментар тя използва израза „северномакедонски партньори“. Това се случи при обсъждане на въпросите за разширяването на съюза. Властите в Скопие реагираха остро на тази формулировка. Те твърдят, че подобно прилагателно е производно от името на държавата по неправилен начин. Македонското външно министерство изрази своята позиция чрез официално съобщение.
„На срещата му беше отправено устно възражение относно неуместното обръщение от министъра на външните работи на Република България Велислава Петрова, която в изявлението си вчера по време на Съвета на външните министри на Европейския съюз използва неуместно и неправилно прилагателно, производно от името на нашата страна, използвайки израза „северномакедонски партньори“
Това изявление подчертава високата чувствителност на Скопие към въпросите на националната идентичност. От българска страна Велислава Петрова потвърди стабилността на позициите на София. Тя обясни, че България следва ясна линия, установена още през 2022 година. България настоява за спазване на преговорната рамка и включване на българите в македонската конституция. Петрова подчерта, че този въпрос вече не е само двустранен. Той е част от официалната дискусия между Европейския съюз и държавата кандидат.
Министър Петрова коментира ситуацията в Брюксел със следните думи:
„Имахме хубава първа среща, България има ясно изградена позиция, която от 2022 г. не е двустранен въпрос, а въпрос на дискусия между ЕС и държава кандидат. И днес тази позиция беше препотвърдена. Радвам се, че по тази позиция има много широк политически консенсус в България”
Тя изрази очакване Скопие да покаже реална политическа готовност за европейския си път. Външният министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски също се включи в дебата. Той използва социалните мрежи, за да изрази своето несъгласие. Муцунски уточни, че с Петрова не са имали официална двустранна среща. Според него разговорът им е бил кратък и се е състоял в кулоарите на събитието. Тимчо Муцунски определи термина „северномакедонец“ като неточен и проява на липса на уважение.
Муцунски написа в своя Фейсбук профил следното:
„Същевременно бих искал да напомня, че използването на термина „северномакедонец“ по отношение на македонския народ е неточно и неуместно. Македонците са си македонци. Това не е въпрос на политика, а на елементарно уважение към идентичността и достойнството на един народ”
Изследователските данни показват допълнително напрежение между двете държави. Министерството на външните работи на Република Северна Македония обвини България в специфично поведение. Те твърдят, че София се опитва да бъде „рецензент“ на преговорите с Европейския съюз. Това се случи след твърдения за неуспешна инициатива за среща между Муцунски и Георг Георгиев. Българското външно министерство изрази разочарование от този подход на властите в Скопие.
Премиерът на Република Северна Македония Християн Мицкоски също заема твърда позиция. Той често атакува българските искания, свързани със съвременната македонска идентичност. Мицкоски определя тези претенции като опит за създаване на изкуствена нация. Напрежението между София и Скопие се подхранва от неизпълнените ангажименти по френското предложение. Европейският съюз към момента не дава сигнали за отстъпки от приетата преговорна рамка.
България продължава да настоява за използването на пълното име на съседната държава. София изисква употребата на формулировката „официалния език на Република Северна Македония“. Включването на българското малцинство в конституцията остава ключово условие за напредък. Тези изисквания са залегнали във френското предложение от 2022 година. Широкият политически консенсус в България подкрепя тези позиции без промяна.
