Откриват паметник на Елисавета Багряна в София

Столицата на България почита паметта на една от най-великите си поетеси. Днес, 11 май 2026 година, в София официално откриват паметник на Елисавета Багряна. Церемонията се провежда в двора на 51-во Средно училище. Това учебно заведение с гордост носи нейното име вече 35 години. Автор на новия скулптурен монумент е скулпторът Димо Бойчев. Творбата е поставена на място, през което ежедневно преминават стотици ученици.

Организаторите на събитието подчертават голямата важност на този акт. Паметникът трябва да напомня на бъдещите поколения за основни национални ценности. Те посочват патриотизма, свободата и творческия дух като главни послания на монумента. Този жест е израз на дълбока почит към културната памет на София. Градът е родно място на голямата българска поетеса.

Елисавета Багряна е творческият псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е родена в град София на 29 април 1893 година. Бъдещата поетеса израства в семейството на Мария и Любомир Белчеви. Тя е първото от общо седем деца в семейството. През периода 1907-1908 година тя живее със своите близки в град Търново. Именно там тя започва да пише своите първи стихове. Нейното творчество днес е преведено на над 20 чужди езика. Стиховете ѝ се четат във Франция, Италия, Полша, Чехословакия, Югославия и СССР.

След завършване на гимназиалното си образование в София през 1910 година, тя започва работа. В продължение на една година Багряна е учителка в село Афтане. Днес това населено място е известно с името Недялско. Там тя получава преки и силни впечатления от живота на българската селска жена. Тези преживявания оставят трайна и дълбока следа в нейната по-нататъшна поезия.

Между 1911 и 1915 година тя изучава славянска филология в Софийския университет. Багряна слуша лекции на проф. Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев и Любомир Милетич. Нейни преподаватели са още Димитър Михалчев, Александър Балабанов, Боян Пенев и Михаил Арнаудов. През този период тя се запознава с писателите Георги Райчев и Константин Константинов. В нейния кръг влизат Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков.

Поетесата придобива и опит на театралната сцена. През 1911-1912 година тя участва като статистка в Народния театър и в операта. Първите ѝ стихотворения „Вечерна песен“ и „Защо“ излизат през 1915 година. Те са публикувани на страниците на списание „Съвременна мисъл“. В периода 1915-1919 година тя работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 година тя се включва активно в столичния литературен живот. Сътрудничи редовно на „Вестник на жената“ и списание „Златорог“. Първата ѝ книга „Вечната и святата“ излиза през 1927 година. Тя окончателно я утвърждава като водещо име в българската литература. Личният ѝ живот е изпълнен с интересни моменти. През 1919 година се омъжва за капитан Иван Шапкарев. Двамата имат син на име Любомир.

През 1924 година започва нейната романтична връзка с Боян Пенев. Под негово влияние тя започва да използва свободен стих и нов ритъм. Багряна напуска своя дом и получава официален развод през 1926 година. Двамата планират съвместен живот. Боян Пенев умира неочаквано през 1927 година. Това се случва само месец преди неговото бракоразводно дело с Дора Габе.

В по-късните години Багряна става близка до двореца след преврата от 1934 година. Името ѝ се свързва и с процеса срещу Никола Вапцаров през 1942 година. Там тя е призована в качеството си на свидетелка. От 1952 година тя е член на редакцията на списание „Септември“. Поетесата умира на 23 март 1991 година в София. Тя си отива почти на 98 години. Днес от 17:00 часа в Добрич също откриват изложба за нея. Събитието ще се проведе в Дом-паметник „Йордан Йовков“.