Орган в Халберщат свири едно произведение 639 години – до 2640 г.

Малък орган в Източна Германия се превърна в сцена на най-бавното концертно изпълнение в историята. Инструментът, разположен в средновековната църква „Свети Бурхарди“ в град Халберщат, свири композицията „ORGAN2/ASLSP“ на американския авангарден композитор Джон Кейдж в продължение на почти 25 години. Произведението, чието заглавие означава „Възможно най-бавно“, ще звучи общо 639 години – от 2001 до 4 септември 2640 г.

Рядката смяна на акорда — от седем на осем ноти след добавянето на нова тръба за нотата ла (A4) — бележи завършването на едва 4% от това мащабно музикално начинание. Макар инициативата да стартира през 2000 г., самото изпълнение започна на 5 септември 2001 г. — на 89-ия рожден ден на Кейдж. Проектът се откри с пълно мълчание, което продължи чак до 5 февруари 2003 г., когато първите акорди най-накрая отекнаха под сводовете на бившата манастирска църква.

Специална електрическа система осигурява постоянен приток на въздух към органа, за да поддържа непрекъснатия тон. Самата смяна на акорда се извършва изцяло ръчно, като променя звуковата текстура чрез добавяне на нови тръби или заглушаване на досегашните.

Джефри Лепендорф, изпълнителен директор на фондацията „Джон Кейдж тръст“ в Ню Йорк, сподели, че с нетърпение очаква да усети разликата преди и след промяната.

Усещаш го с цялото си тяло — отеква по невероятен начин

Американският творец Джон Кейдж е роден в Лос Анджелис през 1912 г. и издъхва в Ню Йорк през 1992 г. Той остава в историята като признат музикален теоретик и философ. Единственото му указание към тази творба било тя да се свири „възможно най-бавно и възможно най-тихо“.

Радикалната интерпретация в Халберщат превръща един месец в най-малката времева единица в партитурата. Други пасажи, както и периодите на пълно мълчание, продължават с години. Проектът вдъхна нов живот на църквата „Свети Бурхарди“, която дълго време е тънала в руини, преди да бъдат събрани средства за мащабен ремонт. Непрекъснатият акорд изцяло обгръща посетителите и им предлага неповторимо акустично изживяване.

Според мен в случая органът свири на самата църква, а не обратното

Ако се преместиш дори с пет сантиметра в коя да е посока, звукът се променя драстично, а не просто едва доловимо

Необичайният времеви диапазон от 639 години е избран като почит към историческия инструмент в Халберщат, датиращ от 1361 г. — точно 639 години преди официалното стартиране на инициативата през 2000 г. Това обяснява Анели Боргман, председател на управителния съвет на фондацията.

Този мащабен времеви хоризонт кара уредниците и посетителите да се замислят не само за наследството на Кейдж, но и за собствената си преходност на фона на непреходната музика. Хората се питат как ще изглежда светът в края на това пътешествие — дали сградата все още ще е на мястото си и дали град Халберщат, преживял две световни войни, ще устои на климатичните промени.

Инструментът обаче е създаден с мисъл за вечността. Майсторът Йоханес Хюфкен уверява, че изработените от него тръби ще останат непокътнати поне още пет века.

Този проект е отличен пример за мисъл, насочена към следващите поколения — за излизане извън рамките на напълно нормалното и традиционното

Днешното събитие отбелязва общо 17-ата смяна на акорда от началото на изпълнението. Следващата промяна е насрочена за 5 октомври 2027 г., когато общото звучене ще бъде редуцирано чрез премахването на тръбата за нотата ми (E4). Любопитен детайл е, че предаваните по наследство „финални билети“ за края на концерта на 4 септември 2640 г. вече се продават срещу 2640 евро.

Снимки: БТА