Опасна ескалация в Егейско море: за какво спорят Гърция и Турция

Напрежението между Гърция и Турция отново се засилва. Споровете за въздушното пространство, островите и морските зони остават нерешени.

Гърция обвинява Турция в нарушения на въздушното пространство и прехвърляне на войски към крайбрежието. Атина оспорва и създаването на турски морски паркове в Егейско море. Според гръцката позиция тези действия са незаконни.

Турция обяви създаването на две защитени зони в спорна част на Егейско море. Решението предизвика остра реакция от гръцка страна. Така природозащитна мярка се превърна в пореден източник на двустранно напрежение.

От своя страна турският президент Реджеп Тайип Ердоган призовава Гърция да прекрати „милитаризирането“ на островите. Външният министър Хакан Фидан определя това като заплаха за сигурността на Турция.

### Гърция укрепва отбраната си

Професорката по международна сигурност Мери Боси от университета в Пирея предупреждава за нов етап в отношенията. Според нея реториката и от двете страни става все по-опасна.

„Виждаме нарастваща ескалация и опасна реторика от страна и на Турция, и на Гърция. Всичко това, както и регионалната и международната несигурност, допринасят за вероятността тези напрежения да достигнат екстремна точка“.

Гръцкото правителство увеличава отбранителните си способности. В края на август Гърция сключи с Израел договор за оръжия за милиарди.

Проектът „Щитът на Ахил“ предвижда всеобхватна система за противовъздушна отбрана. Паралелно Атина инвестира в развитието на собствената си оръжейна индустрия.

Гръцкият анализатор и журналист Джон Псаропулос определя тези действия като самоотбрана. Той свързва напрежението с нестабилността около Украйна, Персийския залив и Червено море.

„От гръцка гледна точка дестабилизацията в региона около Украйна, в Персийския залив и на Червено море е лоша новина за потушаването на този конфликт с Турция“.

Според Псаропулос тези конфликти създават атмосфера, в която войната започва да изглежда нормална. Той смята, че Европа не обръща достатъчно внимание на гръцко-турския спор.

В друга своя оценка журналистът сравнява гръцкото усещане за заплаха с европейските опасения от Русия.

„Гърция се отнася към Турция като към потенциална Русия. Гърция отдавна изпитва от страна на Турция усещането за заплаха, което Европа сега изпитва от Русия“.

### Спорът има дълбоки исторически корени

Противоречията между двете държави започват още от времето на Османската империя. След турската инвазия в Кипър през 1974 година споровете се задълбочават.

Двете страни не постигат съгласие по основните въпроси. Роналд Майнардус от мозъчния тръст ELIAMEP в Атина описва ситуацията като продължителен застой.

„Няма единство по отношение на съществуващите спорни въпроси, респективно – как могат да бъдат решени те“.

Един от основните спорове засяга възможността Гърция да разшири териториалните си води до 12 морски мили. Атина се позовава на Конвенцията на ООН за морското право.

Турция обаче приема подобно действие като повод за война. Анкара се опасява, че многобройните гръцки острови ще ограничат международните води и турското корабоплаване.

Турският парламент определи такова разширяване като повод за война още през 1955 година. Спорът продължава да влияе върху политическите решения и военните планове.

Турция говори и за „сиви зони“. Според Анкара суверенитетът над някои острови и ненаселени скали не е изяснен. Гърция отхвърля тази позиция и счита статута им за уреден.

Анкара поддържа също, че източните егейски острови имат демилитаризиран статут. Турция свързва това с Договорите от Лозана и Париж.

### Различни прочити на турската политика

Майнардус вижда съзнателна турска стратегия за увеличаване на спорните теми. Той определя Турция като ревизионистка сила, която се стреми да промени статуквото.

Гръцки наблюдатели посочват и турската доктрина „Синьо небе“. Тя предвижда разширяване на турските зони на влияние в Средиземно море.

Критиците свързват доктрината с неоосмански експанзионистки планове. Политологът Хюсеин Багчъ от Анкара обаче призовава за по-спокоен прочит.

„Между Турция и Гърция не може да се стигне до военно противопоставяне, тъй като и двете страни членуват в НАТО и не могат да извършат подобно нещо. Това е семеен конфликт и той трябва да се разреши в рамките на Алианса, но и в рамките на ЕС“.

Турция проведе военноморско учение в Егейско море на фона на подновеното напрежение. Освен това страната изпрати около 2000 войници по крайбрежието южно от Измир.

Според Багчъ това не означава, че Реджеп Тайип Ердоган има интерес от война. Експертите виждат във военните и дипломатическите сигнали и вътрешнополитически мотиви.

Предстоящите избори в Гърция поставят премиера Кириакос Мицотакис под допълнителен натиск. Той не би искал да изглежда слаб пред избирателите.

По-широкият контекст на отношенията е описан и в материала за нестабилността и регионалните конфликти между Гърция и Турция. Периодът на „спокойните води“, започнал след посещението на Ердоган в Атина през 2023 година, вече е приключил.