“Опасен чар”, но в театъра. Стефан Милков в героя на Тодор Колев

Култовата история от „Опасен чар“ получава нов живот на театралната сцена. Режисьорът Николай Гундеров превръща кинокласиката в съвременно сценично преживяване.

В центъра на спектакъла е измамникът Генчо Гунчев. Героят, познат от изпълнението на Тодор Колев, този път е поверен на Стефан Милков. Актьорът и бивш директор на монтанския театър печели ролята след сериозен кастинг.

Премиерата ще се състои на 15 септември в Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ в Шумен. На сцената ще излязат още Любомир Нейков, Силвия Петкова, Александра Михайлова, Антония Велева и Веселин Иванов.

Гундеров подчертава, че спектакълът не копира филма. Той стъпва върху прозата и хумора на Свобода Бъчварова. Режисьорът вижда историята като разговор за лъжите, в които хората упорито вярват.

„Опасен чар“ е пиеса за лъжите, в които упорито вярваме.

Постановката разглежда сладките измами, които успокояват, и чаровете, които прикриват сивото ежедневие. Театърът пренася тези въпроси в настоящето.

Режисьорът си дава свобода, когато изгражда драматургичната и сценичната версия. Той отказва имитацията и директното сравнение с филма. Според него героят трябва да достигне до съвременния зрител със свои средства.

Николай Гундеров търси актьор, който превръща хумора в инструмент за разкриване на човешките страхове. Той описва представлението като каскада от комични обрати, клоунади и ситуационен смях.

Зад динамиката стои сериозен въпрос. Защо хората продължават да се доверяват на онези, които ги мамят най-елегантно? Постановката насочва вниманието към тази противоречива човешка склонност.

Милков признава, че кастингът бил тежък, но приятен. Той се радва, че успял да се справи с конкуренцията. По-късно разбрал, че сред кандидатите имало много негови колеги.

Актьорът не се страхува от неизбежните сравнения с Тодор Колев. Той иска да даде дълъг театрален живот на пъстрия образ. За него Генчо Гунчев съчетава човещина, хитрост и желание за живот.

Милков признава, че зрители и колеги откриват прилика между него и Тодор Колев. Те посочват неговите маниери, гласа му и очите му.

Не искам да се меря с него, защото той е огромна вселена от човешки качества и актьорски талант.

Актьорът е гледал „Опасен чар“ многократно. Той признава, че някои култови реплики неизбежно присъстват в репетиционния процес.

„Лошо, Седларов, лошо“ е точно като във филма.

Милков обаче прави ясна разлика между киното и театъра. Според него спектакълът предлага собствена трактовка на написаното от Свобода Бъчварова. Персонажите получават друга призма и нов сценичен живот.

Режисьорът описва избора на Милков с характерния си хумор. Той казва, че актьорът го е измамил чаровно и го е спечелил още от първия път. Гундеров не търсел изпълнител, който се страхува от легендите.

Той искал актьор, който се страхува единствено от скуката. За режисьора били важни въображението, честността и връзката с публиката.

Двамата определят репетициите като спокойни и изпълнени с театрален чар. Милков оценява свободата да предлага идеи. Според него така се раждат спонтанни и истински сценични моменти.

Спектакълът поставя и въпроса защо жертвата понякога се чувства благодарна на измамника. Тази тема прави Генчо Гунчев модерен герой. Гундеров смята, че във всеки човек живее по един Генчо.

Милков свързва съвремието с по-голямата податливост към манипулации. Според него информацията не винаги предпазва хората. Понякога тя улеснява безрезервното следване.

Преди да стане актьор, Милков учил ветеринарна медицина и агрономство. Любовта към сцената обаче постепенно се превърнала в негов професионален път.

Той бил директор на театъра в Монтана, но административните задачи ограничавали времето му за игра. Затова се отказал от поста и се върнал към същинската актьорска професия.

В постановката двамата творци търсят едновременно смях и размисъл. Те искат зрителят да пази не само портфейла си, но и собствените си илюзии. В този смисъл театралният „Опасен чар“ продължава разговора за измамата, доверието и човешката слабост.