ООН алармира: Светът е на прага на екологична катастрофа, нужни са трилиони инвестиции

ООН предупреждава за критична точка в екологичните промени. Планетата се нуждае от нов подход към справяне с климатичните кризи. Това става ясно от нов доклад, представен по време на Асамблеята на ООН по околна среда в Найроби, Кения.

Докладът, изготвен с приноса на почти 300 учени от 83 държави, е определен като най-изчерпателната глобална оценка на околната среда. Той подчертава, че климатичните промени, загубата на биоразнообразие, деградацията на почвите и замърсяването са взаимосвързани проблеми, изискващи интегрирани решения.

Бих казал, че докладът съдържа два основни елемента. Първият е състоянието на околната среда и прогнозите за бъдещето. Говорим и оценяваме климатичните промени, загубата на биоразнообразие, деградацията на почвите и замърсяването.

Това заявява климатологът Боб Уотсън. Експертите настояват за увеличени разходи и финансови стимули за преход от изкопаеми горива. Насърчаването на устойчиви селскостопански практики и ограничаване на отпадъците също са ключови.

Ако настоящите тенденции продължат, докладът очертава мрачно бъдеще. Емисиите на парникови газове достигнаха нов връх през 2024 г., въпреки десетилетията на преговори. Целта на Парижкото споразумение отпреди десет години – ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса Целзий – изглежда все по-трудно постижима. Според експерти, глобалното затопляне вероятно ще премине критичната граница от 1,5 градуса в близко бъдеще.

Ако искаме да сведем до минимум замърсяването, загубата на биоразнообразие и деградацията на почвите, трябва да инвестираме сега. И в нашия доклад се казва, че за да постигнем целта за нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., вероятно ще трябва да инвестираме средно седем трилиона долара годишно в енергийната система.

Боб Уотсън подчертава необходимостта от незабавни действия. За постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. и възстановяване на биоразнообразието, са нужни около 8 трилиона долара глобални инвестиции годишно. Въпреки първоначалните разходи, икономическите ползи се очаква да надхвърлят инвестициите. До 2070 г. те могат да достигнат 20 трилиона долара годишно, а след това и 100 трилиона долара.

Европейската агенция по околна среда също засилва призивите за действия. Доклад от март 2025 г. подчертава необходимостта от по-решителни национални мерки в ЕС. Тези мерки трябва да обхванат замърсяването, загубата на биоразнообразие и кръговата икономика. Икономическите загуби от климатични бедствия вече са значителни. През 2025 г. България отчете около 1% от БВП загуби от суши и горещини, което е над средното за ЕС. Очаква се тези загуби да нарастват до 2029 г.

Доклад на КРИБ от 2025 г. разкрива шокиращи данни. Неустойчивото производство на храни и изкопаеми горива причинява екологични щети на стойност 5 милиарда долара на час. Това допълнително илюстрира мащаба на проблема, пред който е изправен светът. Отсъствието на Съединените щати от срещата в Найроби също подчертава политическите предизвикателства пред глобалното сътрудничество по климатичните въпроси.