Окончателно: Депутатите ограничиха до 20 изборните секции в страни извън ЕС

След маратонско заседание, продължило над 12 часа, Народното събрание прие окончателни промени в Изборния кодекс. Основната промяна предвижда драстично съкращаване на местата за гласуване в държави извън Европейския съюз. Броят на изборните секции извън ЕС се ограничава до 20, като в тази бройка не влизат дипломатическите и консулските представителства. Решението беше подкрепено от 117 народни представители, докато 92 гласуваха „против“.

Промените, инициирани от „Възраждане“, предизвикаха остри политически сблъсъци и обвинения в опит за ограничаване на демократични права. По време на дебатите бяха отхвърлени алтернативни предложения за по-висок лимит. От Алианс за права и свободи (АПС) поискаха таван от 70 секции, а Гюнай Хюсмен от ГЕРБ предложи 30, но и двете идеи не събраха достатъчно подкрепа. Темата вече бе обсъждана и в правната комисия, където напрежението също бе високо.

Възраждане и вече независимият бивш депутат от ИТН Андрей Чорбанов получиха критика от Христо Расташки от МЕЧ – заради тях след почивката бе осигурен кворум от 121 присъстващи и така бе блокиран опитът за провал на заседанието.

Най-сериозно отражение новите правила ще имат в Турция, където на предходните избори през октомври 2024 г. бяха разкрити над 160 секции. Сега техният брой ще бъде намален осем пъти. Подобна съдба очаква и сънародниците ни във Великобритания, където досега функционираха 112 секции. Асен Василев от ПП-ДБ предупреди, че това ще принуди хората да пътуват с часове и да плащат високи суми, за да упражнят правото си на глас. ПП-ДБ призоваха вицепрезидента Илияна Йотова да наложи вето върху законопроекта.

Вносителите от „Възраждане“ аргументираха предложението си с опасения за националната сигурност и изборния туризъм. Петър Петров подчерта:

Само ние, българските граждани, трябва да определяме съдбините на българите. Казваме, че е проблем за националната сигурност – може да се получат 90 или 100 хил. гласове от Турция, които да са зависими.

От своя страна, представители на АПС и ДПС определиха промените като „продължение на Възродителния процес“. Джейхан Ибрямов заяви, че това е провокация срещу българските граждани, които са били прокудени от страната. Искра Михайлова от ДПС напомни, че сънародниците ни зад граница изпращат между 1,5 и 2 млрд. лева годишно в България и поддържат жива връзката с родината.

Новите развития от началото на 2026 година показват, че политическото напрежение не стихва. Парламентът окончателно прие промените на 5 февруари 2026 г., въпреки предупрежденията за сезиране на Конституционния съд. БСП подкрепиха ограничението с тезата, че държавата не трябва да финансира вота на хора, които не плащат данъци у нас. В същото време Севим Али от АПС обвини „Възраждане“, че изпълняват поръчка на ГЕРБ и Делян Пеевски.

Дебатът включваше и екзотични моменти, като иронични подмятания за формата на футболния клуб „Ливърпул“ и четене на статистически данни в продължение на час и половина. Въпреки опитите за процедурни хватки и проваляне на кворума, мнозинството успя да прокара новите текстове, които драстично променят изборната карта извън Европейския съюз.