Новият състав на ЦИК ще предложи ключови законови промени за по-голяма прозрачност
Новият състав на ЦИК с председател Георги Хорозов встъпи в длъжност за 5-годишен мандат. Комисията планира законови промени, включително задължително машинно гласуване и заснемане на броенето на гласове.
Снимка: БТА
Новият състав на Централната избирателна комисия (ЦИК) официално пое своите функции за следващите пет години. Първото заседание на комисията се проведе на 25 юни 2026 година в столицата. Новият състав на ЦИК включва общо 15 членове, което е значително намаление спрямо предишните 20 представители. Председателят Георги Хорозов оглави комисията, след като президентът Илияна Йотова назначи новия състав на ЦИК с официален указ. Преди назначението бяха проведени консултации с всички парламентарно представени партии.
За заместник-председатели бяха избрани Исмаил Осман и Маргарита Махаева, а Йорданка Ганчева пое поста на секретар. Стоянка Цветкова и Иван Кърчев ще изпълняват ролята на говорители на комисията през целия мандат. Новият състав на Централната избирателна комисия встъпва в длъжност с амбицията да подобри изборния процес. Хорозов подчерта, че първото заседание дава обещание за пълна прозрачност и публичност на работата им.
„При всяко начало, след като се отчете традицията и постигнатото, независимо от това в какви условия е действала и в какво изборно законодателство, аз и членовете на Централната избирателна комисия ще работим за повишаването на нейния авторитет, за повишаването на доверието на обществото в изборния процес. Ще направим и нашите предложения, така че този изборен процес освен по-ясен и прозрачен, да бъде и по-лесен за упражняване на изборното право“, заяви Хорозов.
Една от основните задачи на новата комисия е предлагането на конкретни законови промени. ЦИК предвижда въвеждане на задължително гласуване само с машини в секциите с над 300 избиратели. Предложенията включват и заснемане на процеса по броене на гласовете и попълване на протоколите. Тези мерки целят да гарантират по-висока степен на прозрачност и да намалят грешките при отчитането.
Важна промяна е и премахването на ограниченията за броя на избирателните пунктове в държави извън ЕС. Това засяга гласуването във Великобритания, САЩ, Канада и Турция. Държавата вече отпусна 10,2 млн. евро на ЦИК за покриване на стари задължения и поддръжка на машинното гласуване. Средствата са свързани директно с изборния процес, проведен на 19 април 2026 година.
Новият Изборен кодекс промени и представителството на политическите сили в комисията. Партиите с представители в Европейския парламент вече нямат автоматично право на членове в ЦИК. Поради тази причина формацията ВМРО остава без свой представител в настоящия състав. Същевременно различни политически сили предлагат свои идеи за промяна на изборните правила.
Партия „Възраждане“ настоява за увеличаване на членовете на ЦИК до 25 души. От партията на Слави Трифонов предлагат удължаване на сроковете за обявяване на крайните резултати до 10 или 12 дни. Въпреки тези идеи, ЦИК призовава народните представители да избягват чести промени в Изборния кодекс. Стабилността на законодателството е ключова за правилното планиране на бъдещите избори.
