Норвегия продължава сондажите в Арктика въпреки позицията на ЕС
Норвегия ще продължи добива на петрол и газ в Баренцово море, въпреки подкрепата на ЕС за мораториум върху сондажите в Арктика.
Норвегия ще продължи разработването на петролни и газови находища в Баренцово море. Решението остава в сила въпреки подкрепата на Европейския съюз за мораториум върху арктическия добив.
Министърът на енергетиката Терие Осланд заяви позицията преди началото на норвежката енергийна конференция „О Ен Ес“ (ONS). Агенция Ройтерс цитира думите му.
Според Осланд настоящата геополитическа обстановка налага продължаване на дейностите. Той посочи и значителните налични ресурси в района. Министърът определи добива като важен за Норвегия и Европа.
Норвегия заявява, че има суверенно право да разработва собствените си ресурси. Това важи дори ако ЕС запази подкрепата си за арктически мораториум.
„Ние ще разработваме тези райони, а след това ЕС ще реши дали да наложи мораториум върху покупките на този газ или петрол“
След руската инвазия в Украйна през 2022 г. Норвегия стана най-големият доставчик на природен газ за Европа. Страната покрива около 30 процента от потреблението в ЕС и Великобритания.
Норвежкият газов добив през миналата година се доближи до рекордни стойности. Производството на петрол достигна най-високото си ниво от 2009 г.
Официалните прогнози обаче сочат възможен рязък спад след 2030 г. Това ще се случи, ако не бъдат открити и разработени нови находища.
Затова Терие Осланд заяви, че страната иска да запази производството и износа. Целта е равнищата да останат близки до сегашните поне до 2035 г.
Добивът от Баренцово море ще има ключова роля за запазването на тези нива. Според министъра Арктика трябва да участва в разговорите за европейските енергийни доставки.
„Ако Норвегия трябва да остане дългосрочен доставчик на петрол и газ за Европа, тогава Арктика трябва да бъде част от този разговор“
Позицията на Норвегия се вписва в по-широкия спор за европейската енергийна сигурност. Европейският съюз вече обсъжда промени в енергийната си политика заради зависимостта от външни доставки.
ЕС подкрепя забраната за нови сондажи в Арктика по екологични причини. В същото време блокът обмисля промяна заради опасенията, свързани с енергийната сигурност.
Главният изпълнителен директор на „Екуинор“ Андерс Опедал също защити добива в Баренцово море. Той заяви, че произведените там петрол и втечнен природен газ могат да стигнат до световните пазари.
Според Опедал доставките могат да бъдат насочени към други купувачи. Това би било възможно, ако ЕС реши да не купува норвежките арктически суровини.
„Единственото, което всъщност ще пострада от това, е европейската сигурност. Ние разполагаме с гъвкавост“
Осланд също смята, че арктическият петрол ще намери реализация на световните пазари. Газът може да бъде изнасян като втечнен природен газ.
За тази цел Норвегия разполага със завода на „Екуинор“ в Мелкьоя, близо до Хамерфест. Министърът посочи тази възможност като алтернатива при евентуални ограничения от страна на ЕС.
Норвегия е подчертала пред представители на ЕС, че отворените за добив райони са свободни от лед. По думите на Осланд условията там наподобяват тези в Северно море.
Той твърди, че това ограничава уязвимостта към петролни разливи и други екологични въздействия. Министърът подчерта и икономическия ефект от дейностите.
Добивът според него подпомага запазването на работни места и населени места в северните райони. Тези райони се намират близо до границата с Русия.
Генералният директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол също призова за по-прагматичен подход. Той поиска ЕС да преразгледа противопоставянето си на нови арктически проекти.
Бирол посочи, че бъдещите доставки са необходими за енергийната сигурност на блока. Противниците на промяната обаче предупреждават за дългия срок на арктическите проекти.
Според тях новите мощности няма да решат съществено краткосрочните енергийни проблеми на Европа. Въвеждането им в експлоатация може да продължи години.
Норвегия остава и важен производител на възобновяема енергия. Голямата мрежа от водохранилища захранва водноелектрически централи.
Страната произвежда излишък от електроенергия и го изнася за Европа. Трансграничните електропроводи свързват норвежката система с други европейски пазари.
В миналото Норвегия се представяше като „зелената батерия“ на Европа. Осланд смята, че концепцията вече е остаряла.
Според него Норвегия сама не може да балансира европейския електроенергиен пазар. Новите връзки с Великобритания и Германия предизвикаха съпротива в страната.
Причината е повишаването на цените на електроенергията в Европа. По-тясната интеграция направи Норвегия по-уязвима към ценовите колебания на континента.
Осланд заяви, че Норвегия няма планове за нови междусистемни електропроводи. Страната обаче ще запази силното сътрудничество с Европа в електроенергийния сектор.
Министърът призова европейските държави да укрепят стабилността на своите електроенергийни доставки. Според него затварянето на въглищни и ядрени централи е отслабило системата.
Той посочи и недостатъчните инвестиции в нови газови електроцентрали. По думите му по-стабилните доставки могат да понижат цените.
„Бъдещето е в наличието на много силна и интегрирана система“
