Нобеловият лауреат Филип Агион: Брюксел трябва да разграничи инвестициите от текущите разходи

Нобеловият лауреат за икономика за 2025 г. Филип Агион отправи важно послание към българските власти и европейските институции. По време на форума за Зелен преход в София той коментира икономическата ситуация в България. Агион подчерта необходимостта от промяна в начина на отчитане на държавните разходи. Според него Брюксел трябва да прояви гъвкавост спрямо инвестициите в бъдещето.

Филип Агион, Джоел Мокир и Питър Хауит са носителите на Нобеловата награда за икономика за 2025 година. Шведската кралска академия на науките ги отличи за техните изследвания върху иновационния икономически растеж. Тяхната работа обяснява концепцията за „творческото разрушение“. При този процес новите продукти и методи постоянно изместват старите технологии. Това създава непрекъснат цикъл на икономически напредък.

В интервю за БНТ Филип Агион обсъди процедурата при прекомерен дефицит за България. Той направи ясно разграничение между различните видове публични разходи.

„Има текущи разходи, пенсии, но има и разходи за инвестиции. Например ако инвестирате в образование, в изследвания, в иновации, това не може да се възприема еднакво с пенсионната система и с текущите разходи. И трябва да се обясни на Брюксел, че на двете не може да се гледа еднакво. Брюксел трябва да ви даде възможност да инвестирате в иновации, в изследвания и в образование, защото това ще ви позволи в дългосрочен план да решите проблеми с увеличаването на дълга.“

Разходите за образование и иновации не трябва да се третират като тежест за бюджета. Агион смята, че тези инвестиции са ключови за решаване на проблемите с дълга. Те стимулират икономиката и осигуряват устойчивост в дългосрочен план. Икономистът призова България да обясни тази позиция пред европейските партньори.

Европейският съюз е изправен пред риск от икономическо изоставане спрямо глобалните си конкуренти. Филип Агион предупреждава, че фрагментираният вътрешен пазар на ЕС е сериозна пречка. Той настоява за премахване на вътрешните бариери пред бизнеса. Иновациите в зелените технологии и изкуствения интелект не трябва да се концентрират в твърде малко компании.

Наградата за икономически науки за 2025 г. възлиза на 11 милиона шведски крони. Половината от сумата е за Йоел Мокир. Другата половина се поделя между Филип Агион и Питър Хауит. Тяхната теория за устойчив растеж подчертава значението на технологичния прогрес.

Брюксел трябва да дава по-голяма свобода за инвестиции в научни изследвания вместо те да се третират като текущи разходи. Агион акцентира върху необходимостта от по-голяма гъвкавост за държавите членки. Те трябва да инвестират в рискови и иновационни сектори без страх от санкции. Прекалената регулация и бюрокрацията често наказват предприемачеството в Европа. Липсата на конкурентен натиск може да подкопае процеса на иновации. Според лауреата единният пазар трябва да стане по-силен и по-интегриран. България участва активно в тези дискусии чрез форуми като този за Зеления преход. Позицията на Агион дава нови аргументи на София в преговорите с Европейската комисия. Инвестициите в човешки капитал и наука остават най-сигурният път към просперитет.