Необходими реформи: От премахване на ковид добавките до пълна ревизия на ТЕЛК

Българската общественост настоява за решителни стъпки в оптимизирането на държавните разходи и социалните системи. Един от най-четените коментари на седмицата събра над 100 хиляди прочитания. Той подчертава, че текущото намаление на заплатите в бюджетния сектор с 10% е само началото. Необходимо е пълно премахване на автоматизмите при плащанията и отстраняване на дългогодишни неефективности в системата.

Всички осигуровки трябва да бъдат включени в брутната работна заплата на служителите. Тази мярка ще гарантира, че всеки гражданин участва солидарно в осигурителната система. Същевременно нетният доход на работещите не трябва да намалява при тази промяна. В момента темата за чиновническите вноски остава чувствителна, особено на фона на дебатите за привилегиите в държавната администрация. НАП засилва контрола чрез електронни проверки на здравноосигурителния статус за ограничаване на сивата икономика.

Критичен момент в реформата е развързването на минималната работна заплата от средното възнаграждение за страната. Автоматичното обвързване създава изкуствен натиск върху бюджета и бизнеса. Социалните плащания също трябва да бъдат независими от размера на МРЗ. Синдикатите и работодателите често спорят по тези въпроси, търсейки баланс между социална защита и икономическа логика. Често се обсъжда и рекордният ръст на заплатите в администрацията спрямо реалния ѝ капацитет.

Корупцията в медицинската експертиза изисква радикални действия и евентуално закриване на ТЕЛК. Прекратяването на кражбите и разхищенията в трудовата експертиза е приоритет за обществото. Системата се нуждае от нов модел, който да помага на реално нуждаещите се. В момента публичният дебат се фокусира върху контрола на инвалидните пенсии. Пациентските организации обаче предупреждават, че реформата не трябва да ощетява хората с трайни увреждания.

Пенсионната система е изправена пред сериозни изкривявания заради временни мерки. Ковид добавката в пенсиите трябва да бъде премахната, за да се спре изкуственото уеднаквяване на доходите. Близо 45% от пенсионерите получават минимални суми, което обезличава осигурителния принос. Дискусиите в Брюксел и София показват, че антикризисните инструменти не могат да бъдат вечни. Те трябва да отстъпят място на устойчиви механизми за актуализация на пенсиите.

Икономическата конкурентоспособност на България зависи и от цените на ресурсите. Енергията за българските предприятия често е двойно по-скъпа спрямо тази в САЩ или Китай. Газът в Европа остава в пъти по-скъп от нивата в Америка и Русия. Тези фактори, заедно с високите цени на асфалта и лекарствата, натоварват икономиката. Принципът „замърсителят плаща“ при такса смет също остава нереализиран, което стимулира разхищенията с битовите отпадъци.