Небесен канибализъм: Венера може да е погълнала луната си

Причината Венера да няма естествен спътник може да се крие в изключително бавното въртене на планетата. Нова теория предполага, че евентуална луна постепенно би се приближила до Венера. В крайна сметка тя би се сблъскала с планетата.

Това би представлявало своеобразен небесен канибализъм. Теорията е разработена от учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд. Изследването е публикувано в The Astrophysical Journal.

Венера извършва едно пълно завъртане около оста си за около 243 земни денонощия. За сравнение, Земята се завърта около оста си за приблизително 24 часа. Според учените тази разлика определя съдбата на всеки евентуален спътник.

Ако Венера някога е имала луна, планетата вероятно не е могла да я задържи.

„Ако е имала луна – а вероятно е имала такава в даден момент – не би могла да я задържи. Тази луна би се разбила в планетата за сравнително кратък период от време“, обясни пред Ройтерс астрофизикът Стивън Крейн.

Компютърните модели използват принципи от планетарната физика и гравитационната механика. Те показват сходен резултат при хипотетични луни с различни размери. Спътниците постепенно губят орбитална енергия и се насочват към Венера.

Подобно взаимодействие се различава от наблюдаваното в системата Земя-Луна. На Земята преносът на енергия от въртенето на планетата постепенно отдалечава Луната. Тя се отдалечава с около четири сантиметра годишно.

При Венера бавното въртене би предизвикало обратен ефект. Енергията на евентуалния спътник постепенно би намалявала. Това би насочило луната към планетата, вместо да я отдалечава.

Скоростта на отдалечаване на Луната е измерена чрез лазерни отражатели. Астронавтите от мисиите Аполо са ги оставили на лунната повърхност.

Според Стивън Крейн сблъсъкът с луна вероятно е станал през първия милиард години от историята на Венера. Планетата и останалата част от Слънчевата система са се формирали преди около 4,5 милиарда години.

Няма доказателства, че Венера действително е имала естествен спътник. Учените обаче смятат, че планетата трудно би избегнала големите сблъсъци в ранната Слънчева система.

Тогава големи скалисти тела са се движили с високи скорости. Те често са се сблъсквали помежду си. Венера вероятно е преживяла повече такива сблъсъци от Земята. Причината е по-близкото ѝ положение до Слънцето.

Сблъсък с протопланета се смята за най-вероятното обяснение за произхода на земната Луна. Подобно събитие би могло да е повлияло и върху историята на Венера.

Венера има сходни размери и скалист състав със Земята. Тя обаче е обвита в плътна атмосфера. Атмосферата е довела до изключително силен парников ефект.

Средната температура на повърхността на Венера достига около 471 градуса по Целзий. Тази температура е достатъчно висока, за да разтопи олово.

Допълнителни данни за планетата трябва да предоставят бъдещите мисии на НАСА. Агенцията планира две мисии до Венера — VERITAS и DAVINCI. VERITAS е планирана за изстрелване не по-рано от 2031 година.

Мисиите ще изследват атмосферата, повърхността и геоложката история на Венера. Темата се вписва в по-широките изследвания на космическите сблъсъци, включително наблюдаваните планетарни сблъсъци в далечни звездни системи.