Научният триумф на проф. Милетич: Как бе доказан славянският произход на Кирил и Методий

В началото на миналия век българската историческа наука е изправена пред парадокс. Днес това звучи нелепо, но до 30-те години на XX век мнозина учени приемат, че Кирил и Методий са гърци. Тази теория се гради върху високия социален статус на техните родители в Солун. Проф. Любомир Милетич променя това статукво завинаги. Той е първият български изследовател, който доказва документално славянските корени на солунските братя.

Историята познава три основни хипотези за произхода на просветителите. Те са определяни като славяни, чистокръвни гърци или прабългари. За последната теория се цитира „Успение Кирилово“. В него Константин-Кирил Философ споделя ценни подробности за своя род.

дядо много велик и богат, който стоеше близо до царя, но когато отхвърли дадената му висока чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя

Мнозина изследователи виждат в тези думи образа на хан Телериг. Той бяга от България след заговор и намира убежище в чужбина. Въпреки това, официалната наука в началото на века настоява на гръцкия произход. Според тогавашните схващания солунските братя просто са научили славянски език в детството си.

Проф. Любомир Милетич е първият български учен, доказал документално славянския произход на Кирил и Методий чрез задълбочени изследвания. Той публикува серия от статии в края на 30-те години. По това време Милетич вече е председател на Българската академия на науките. Неговите заключения получават международно признание. Професор Валерий Погорелов от Братислава изцяло се позовава на неговия труд. Погорелов дори признава в писмо, че дължи на Милетич първото си съмнение в гръцката теория.

Основният аргумент против славянския произход е военният пост на бащата Лъв. Смятало се е, че „варварин“ не може да командва византийска войска. Милетич оборва това твърдение с исторически примери. Той посочва император Йоан I Цимисхи, който е от арменски род. Припомня и славянския произход на император Юстиниан. Великият военачалник Велизарий също е роден в днешна Сапарева баня. Тези факти доказват, че високият пост на Лъв не го прави автоматично грък.

Професорът анализира и обучението на Кирил в Магнаурската школа. Твърдението, че там учат само гърци, се оказва невярно. Милетич изтъква факта, че българският цар Симеон също е получил образованието си там. Най-силното доказателство обаче идва от думите на самия византийски император Михаил III.

Вие и двамата сте солунци, а всички солунци говорят чисто славянски

Милетич привежда неоспорими филологически доказателства за славянския корен на езика, използван от братята. Той изследва двойственото число и специфичната транскрипция на звуковете Ж, Ч, С и З. Тези особености, заедно с носовките и еровете, изискват дълбоко познаване на славянската реч. Професорът доказва, че няма случай владетели да владеят езика на подчинените си по-добре от своя собствен.

Милетич открива характерни особености на Кирило-Методиевия език в говорите около Солун. Тези езикови следи са запазени до началото на миналия век. Ученият подчертава, че след смъртта на братята тяхното дело се развива именно в България.

На проф. Милетич дължим и първото официално държавно честване на празника на светите братя в базиликата „Сан Клементе” в Рим. Той учредява специален комитет за уреждане на честванията в италианската столица. Това събитие поставя българския национален празник на международната карта. В Рим присъстват дипломати, политици и видни учени.

Научният път на Милетич е тясно свързан с хърватския славист Ватрослав Ягич. Двамата си сътрудничат десетилетия наред. Ягич подкрепя изследванията на Милетич за източнобългарските и родопските говори. Писмата им разкриват дълбоко уважение и общи възгледи за македонските говори като част от българския език.

Любомир Милетич е автор на над 400 научни труда. Една от най-значимите му книги е „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“. Тя описва трагедията на прогонените българи от Източна Тракия. Професорът преживява тежко крушението на националните идеали след Междусъюзническата война. Неговият студент Иван Киселов пише за неговата несломима воля.

Крушението на националните ни идеали след толкова върховни усилия, след толкова злополучни – за зла участ – войни, при всяка от които се откъсваха живи части от българската народност – това крушение изискваше непоколебими нравствени сили, несломима вяра и нечувана воля, за да не стигнем до задънена улица, да се задържим все пак като народ със свое самочувствие, да не пресекнат изведнъж фатално изворите на националния ни дух – най-страшното зло, което би могло да ни сполети. Проф. Милетич беше един от малцината, които героически, макар и с болка понесоха ударите.

Милетич се бори и за правилата на българския език. Той анализира употребата на пълния член с известна доза тъга.

Ето на̀, мъчим се ние, учените, да запазим употребата на пълния член у нас, но изглежда, че не ще успеем и правилно сме дали кога да се употребява, но по-добре му е на българина да не произнася тоя член, и ето че ще дойде време, когато и не ще се употребява вече. Мъчно ми е и на мене за члена, но езикът си върви по свой път и никого не слуша. Да, така е.

В съвременен контекст дебатът за произхода на азбуката продължава. Русия често използва термина „старославянски“, избягвайки „старобългарски“. Северна Македония пък претендира за „старомакедонски“ корен. Историческите факти обаче са категорични. Цар Борис I е владетелят, който приема учениците на Кирил и Методий. Той изпраща Климент в Охрид, за да постави основите на книжовната школа. Кирилицата е създадена в пределите на Първото българско царство и оттам се разпространява в славянския свят.