Националната банка на Румъния: Високи рискове за финансовата стабилност на страната

Националната банка на Румъния предупреждава за сериозни рискове пред икономиката поради фискални дефицити и геополитическо напрежение. Икономическият растеж се забавя до 0,7 процента.

Националната банка на Румъния: Високи рискове за финансовата стабилност на страната
Време за четене: 2 мин. 6 юли 2026

Националната банка на Румъния предупреждава за сериозни заплахи пред финансовата стабилност на страната. В официален доклад институцията посочва, че комбинацията от вътрешни икономически дисбаланси и глобална несигурност остава критична. Геополитическите конфликти допълнително усложняват ситуацията на международните пазари.

Експертите отбелязват, че външните фактори оказват директно влияние върху румънската икономика. Конфликтът в Близкия изток и проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток вече се отразяват на инфлацията. Тези събития водят до поскъпване на енергоносителите и забавят икономическия растеж.

„Конфликтът в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток вече оказват влияние върху цените на енергоносителите, инфлацията и икономическия растеж, като евентуалното им засилване ще затегне допълнително финансовите условия“

Във вътрешен план северната ни съседка поддържа тежки икономически дисбаланси. **Румъния поддържа най-големите нива на фискален дефицит и дефицит по текущата сметка в Европейския съюз.** За 2025 г. бюджетният дефицит достигна критичните 7,9 процента от БВП. Прогнозите на Европейската комисия за 2026 г. предвиждат свиване на този показател до 6,2 на сто.

Икономическата активност в страната показва признаци на сериозно изтощение. **Икономическият растеж на Румъния се е забавил до едва 0,7 процента през 2025 г.** Това се случва в момент, когато Румъния забавя темпото, а България вече я изпреварва по някои икономически показатели.

Усвояването на европейските средства остава основен инструмент за подкрепа на инвестициите. Националният план за възстановяване и устойчивост обаче се изпълнява със закъснения при някои компоненти. До момента Букурещ е получил 10,72 милиарда евро под формата на грантове и заеми. Страната трябва да усвои още около 10,7 милиарда евро по този механизъм.

Корпоративният сектор също изпитва нарастващи затруднения. **Делът на лошите кредити в корпоративния сектор е нараснал до 5,5 процента към март 2026 г.** Този ръст от 1,2 процентни пункта за година засяга най-силно малките и средните предприятия. Секторът на търговските имоти също е подложен на значителен натиск. Вече се съобщава за съкращения на служители в Румъния поради високите данъци и скъпата енергия.

Финансовото посредничество в страната остава на тревожно ниски нива. Делът на неправителствения кредит към БВП е едва 22 процента. Този показател е значително под средното ниво за Европейския съюз от 66 на сто. Румъния заема последното място по този критерий и изостава от Полша, Чехия, България и Унгария.

Дългосрочните структурни предизвикателства включват застаряването на населението и недостига на квалифицирана работна ръка. **Румъния води в класацията на ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят (19,2 процента).** Климатичните промени също се разглеждат като рисков фактор за икономическата устойчивост в дългосрочен план.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *