Накъде ще бутнат цените мерките за горивата

Правителството обяви пакет от мерки за над 300 милиона евро заради високите цени на горивата. Средствата трябва да подкрепят уязвимите групи, индустрията и земеделските производители.

Над половината от пакета, или 170 милиона евро, са насочени към земеделците. Помощта е свързана основно с разходите за горива и торове. Предвидена е и еднократна подкрепа от 50 евро за лица и семейства с ниски доходи под линията на бедност.

Планирано е временно премахване на акциза върху пропан-бутана. Мерките включват още целеви субсидии за публичния, ученическия и медицинския транспорт. Част от тях трябва да подпомогнат превозите до отдалечени населени места.

Подробности за част от пакета са представени в материала за помощите за земеделците и социално слабите.

Наред с тези мерки правителството прие компенсации за цената на електроенергията за бизнеса. Индикативният бюджет по една от програмите е 140 милиона евро. Сумите ще се изплатят еднократно след десет месеца.

Условието е средната борсова цена на тока да надмине 122,7 евро за мегаватчас. Седмица по-рано беше определена и компенсация от 170 милиона евро за енергоемкия бизнес.

В момента тече и процедура за предоставяне на 124 милиона евро за предходните дванадесет месеца. При енергоемките предприятия референтната цена е по-ниска. Тя е 63,9 евро за мегаватчас.

Общата стойност на обявените мерки надхвърля 730 милиона евро. Това означава допълнителни разходи и дефицит над 0,6% от брутния вътрешен продукт.

Към тази сума трябва да се прибавят и пролетните мерки за горивата и електроенергията. Така общият размер наближава 1 милиард евро, или близо 1% от брутния вътрешен продукт.

Този разход идва при бюджетен свръхдефицит от 5,7% от брутния вътрешен продукт. Това се равнява на 7,2 милиарда евро дефицит и над 10 милиарда евро нов дълг.

При подобни параметри новите разходни ангажименти носят значителен риск. По-високият дефицит увеличава паричната маса и създава допълнителен инфлационен натиск.

Ефектът върху цените зависи и от начина, по който се разпределят средствата. Най-голямата помощ е предназначена за земеделските производители. Аргументът е поскъпването на горивата и торовете.

Разходите обаче са само част от картината. Международната цена на зърното в края на август е била с 50% по-висока спрямо началото на годината. След последвалото охлаждане тя остава с 40% по-висока.

Това създава риск държавата да субсидира сектор с високи приходи. Подобна помощ трудно има антиинфлационен ефект, ако производителите едновременно повишават цените.

Сходен проблем е наблюдаван при компенсациите за електроенергията по време на енергийната криза. Тогава значителна част от средствата е отишла при компании, които са увеличили цените си.

Новите програми за електроенергията предвиждат близо 440 милиона евро. Разпределението на средствата може да покаже кои предприятия ще получат най-голяма подкрепа.

Предвидената помощ от 50 евро за домакинствата с ниски доходи има друг проблем. При дефицитно финансиране тя увеличава паричната маса. Така подкрепата може да засили инфлацията, вместо напълно да компенсира получателите.

По-устойчив вариант би бил намирането на конкретен източник на финансиране. Сред възможностите е облагане на свръхпечалбите на петролните компании, особено при дизела.

Вторият голям въпрос е свързан с вътрешната инфлация. Статистиката показва, че тя расте по-бързо от общата инфлация. Това означава, че основната част от натиска идва от вътрешни фактори.

Данните на БНБ показват близо 600 милиона евро нови потребителски кредити само през юли. Новите ипотечни кредити надхвърлят 500 милиона евро.

Потребителското кредитиране, включително бързите кредити, нараства с около 1,2 милиарда евро месечно. Бюджетният дефицит също увеличава паричната маса. Само през август той се е повишил с около 800 милиона евро.

Заплатите в частния сектор растат с малко над 200 милиона евро месечно. На този фон кредитите и бюджетният дефицит имат значително по-голям принос.

Затова мерките за горивата и тока могат да облекчат отделни групи. Те обаче не решават основния макроикономически проблем. Намаляването на дефицита и ограничаването на прекомерното кредитиране остават ключови за инфлацията.