Над 1.1 милиона европейци са починали заради пропуски в здравните системи, България е на пето място в черната класация

Над 1.1 милиона европейци са починали през 2022 г. поради предотвратими или лечими заболявания. Това сочи докладът „Здравето отблизо: Европа 2024“ на ОИСР и ЕС. Експертите подчертават, че тези смъртни случаи са можели да бъдат избегнати с по-добри здравни системи и адекватни мерки в общественото здраве. Починалите представляват около 20% от всички смъртни случаи в Европейския съюз за същия период.

Докладът анализира нивата на предотвратима смъртност в Европа. Основни фактори са разходите за здравеопазване и разпространението на рискови фактори. Сред тях са тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол. Смъртните случаи са разделени на две категории: предотвратими и лечими.

Предотвратимите случаи могат да бъдат избегнати чрез подобрения в общественото здраве. Примери за такива са рак на белия дроб, сърдечни заболявания, COVID-19, смърт, свързана с алкохол, инсулт, инциденти, хронична обструктивна белодробна болест и самоубийства.

Лечимите смъртни случаи са пряко свързани с качеството на здравните грижи. Тук влизат исхемични сърдечни заболявания, рак на дебелото черво и на гърдата, инсулт, пневмония, хипертония и диабет.

Анализът показва предотвратимите смъртни случаи на 100 хиляди души. Източноевропейските и балтийските държави са начело в тази класация. Латвия е първа с 543 предотвратими смърти. Следват Румъния с 519, Унгария с 512, Литва с 493 и България с 471 случая. За сравнение, Швейцария е на последно място със 153 случая на 100 хиляди души. Страни като Швеция, Норвегия, Нидерландия и Франция отчитат под 200 случая.

Страните от Централна и Южна Европа имат средни нива на предотвратима смъртност. Хърватия, Полша, Турция, Гърция, Чехия и Италия регистрират между 200 и 300 случая. Германия, въпреки че е под средното за ЕС, е с най-висок дял сред водещите икономики – 249 случая.

Сърдечните заболявания са основна лечима причина за смърт в ЕС. Те представляват 21% от всички смъртни случаи. Следват рак на дебелото черво (14%), рак на гърдата и инсулт (по 10%), пневмония (8%), хипертония (5%) и диабет (4%).

През 2021 г. COVID-19 е бил водеща предотвратима причина за смъртност (24%). През 2022 г. делът му намалява до 10%, отстъпвайки на рака на белия дроб (19%) и сърдечните заболявания (11%).

Големите разлики между страните в ЕС се дължат на много фактори. Сред тях са разходите за здравеопазване и профилактиката. България, Сърбия и Румъния са на дъното по скрининг за рак на дебелото черво. България обаче отчита по-високи нива от средните за ЕС за скрининг за рак на маточната шийка.

Докладът „Здравето отблизо: Европа 2024“ е съвместна инициатива на ОИСР и Европейската комисия. Той предоставя цялостен анализ на европейските здравни системи след пандемията от COVID-19. Документът идентифицира два основни проблема: недостигът на здравни кадри и нуждата от повече години живот в добро здраве. България е с втория най-нисък дял разходи за здраве на глава от населението в ЕС. Това е ключов фактор за високата предотвратима смъртност. Страната ни е и сред водещите по майчина смъртност и антибиотична резистентност. Освен това, България е единствената страна в ЕС, където смъртността от сърдечно-съдови заболявания расте. Европейските здравни системи продължават да се възстановяват от пандемията. Те са изправени пред нови предизвикателства като технологични промени, устойчивост на антибиотици и застаряване на населението. Докладът е част от цикъла „State of Health in the EU“. Той предлага сравнителни анализи за 27-те страни членки на ЕС, 9 кандидат-страни, 3 страни от ЕСТА и Великобритания. Проблемите в здравната система на България са многопластови, като например високата зависимост от алкохол сред лекарите, за която може да прочетете в свързана статия.

Вижте също: „Срещу войната по пътищата“: Благотворителен концерт в София събира средства за пострадали