На първо четене: Парламентът поема контрола върху охраната от НСО
Парламентарната комисия подкрепи промени в Закона за НСО, с които депутатите ще решават кой да получава охрана след решение на закрито заседание.
Снимка: БТА
Парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност направи първата решителна крачка към промяна в управлението на охраната. Депутатите подкрепиха на първо четене промени в Закона за НСО, според които парламентът ще решава кои лица да бъдат пазени. Законопроектът е внесен от Асен Василев от „Продължаваме промяната“. Предложението получи пет гласа „за“ и четири гласа „против“ по време на гласуването в комисията.
Новите текстове въвеждат изискване охраната да се възлага единствено след решение на Народното събрание. Тези решения ще се вземат по време на закрити заседания на депутатите. Тази промяна цели да даде по-голям контрол на законодателната власт върху ресурсите на Националната служба за охрана. Депутатите обсъждат отпадане на охраната за народни представители в контекста на по-широки реформи.
Комисията обаче отхвърли няколко други предложения за изменения в закона. Петър Витанов от „Прогресивна България“ предложи президентската администрация отново да използва автомобили на НСО. Това искане не получи подкрепата на мнозинството в комисията. Депутатите обсъждат автопарка на президентството и режима на охрана от дълго време.
Предложенията на Костадин Костадинов от „Възраждане“ също бяха отхвърлени от членовете на комисията. Той настояваше за пълно преустановяване на охраната на народни представители от НСО. Целта на неговото предложение беше съкращаване на излишни бюджетни разходи. Според него така ще се предотврати възможността за бъдещи злоупотреби с публичен ресурс.
Ивайло Мирчев от „Демократична България“ също не получи подкрепа за своите идеи в парламентарната комисия. Той предвиждаше въвеждане на специален режим за охрана при състояние на война или военно положение. В тези случаи решението трябваше да се взема от комисия с представители на НСО, ДАНС и МВР. Мирчев също предложи администрацията на президента да разполага с транспорт от службата.
Дебатите в комисията бяха напрегнати и изпълнени с противоположни мнения. Председателят на комисията Румен Миланов защити сегашния модел за народните представители.
Коректно е народният представител да бъде защитен с оглед поведението му в Народното събрание. НСО може най-коректно да извърши функциите за охрана, като няма изтичане на информация
От страна на професионалното ръководство на НСО се чуха сериозни критики към законопроекта. Зам.-началникът на службата полк. Бойко Василев изрази опасения относно експертизата на политиците.
Народното събрание не разполага с експертен капацитет за самостоятелно формиране на преценка и степен на риск
Асен Василев веднага отговори на тези опасения по време на заседанието на комисията.
Политическата преценка трябва да се направи от парламента, има достатъчно специалисти във всяка парламентарна група, за да се формира мнение
От ГЕРБ-СДС се обявиха категорично против предложените промени в закона. Христо Терзийски посочи, че предложенията изглеждат насочени към конкретни хора.
Няма да подкрепим предложенията, защото за нас се търси ефект спрямо конкретни субекти, които могат да подлежат на охрана от НСО
Той добави, че партията ще изследва финансовите измерения на предложенията преди второто четене. През януари 2026 г. парламентарната комисия одобри сходни промени за концентрация на НСО върху висшите държавни длъжности. Проучванията показват, че стремежът е службата да се върне към първоначалното си предназначение. В края на 2025 г. бяха направени и други предложения за ограничаване на кръга от охранявани лица. Част от тези идеи обаче бяха отхвърлени на по-късен етап.
Темата за НСО е част от цялостен пакет за реформи в сектора за сигурност. Парламентът вече прехвърли контрола над разузнаването от президента към Народното събрание. Дискусиите за ограничаване на правото на редови депутати на охрана продължават и през 2026 г.
Освен промените в ЗНСО, комисията прие и важни процедурни правила. Те се отнасят до условията за предлагане на кандидат за председател на Държавна агенция „Разузнаване“. Правилата включват публично оповестяване на документи и изслушване на кандидатите.
На закрито заседание бяха разгледани и други чувствителни теми за националната сигурност. Комисията изслуша и.ф. председател на ДАНС Станчо Станев за дейността на корпорация КУБ. Председателят на ДАНС предостави информация и за проверки на проф. Момчил Мавров, бивш подуправител на НЗОК. Тези изслушвания са част от засиления парламентарен контрол върху работата на службите. Според вносителите НСО трябва да пази ограничен кръг длъжности с ясни критерии. Това би оптимизирало работата на службата и би намалило разходите.
