На избори без политика в социалните мрежи? Една невъзможна и остаряла идея

Предложението за спиране на политическата агитация в социалните мрежи предизвиква сериозни дебати в публичното пространство. Тази идея изглежда морално остаряла в съвременния дигитален свят. Тя не отчита реалностите на информационното общество през 21-ви век. Експерти и наблюдатели смятат, че подобни рестрикции са обречени на неуспех още преди да бъдат гласувани в парламента.

Основният проблем се крие в демографските особености на потреблението на информация у нас. Избирателите до 24-годишна възраст се информират за случващото в областта на политиката единствено и само от мрежата. Ако политическото съдържание бъде премахнато от социалните платформи, тази голяма група ще остане в пълна изолация. Това тутакси изключва младите хора от обществените процеси в страната. Те няма да имат достъп до информация за кого и за какво точно гласуват на изборите. Подобна мярка на практика лишава най-младите граждани от правото на информиран избор.

Вторият критичен пункт е свързан с механизмите за контрол при евентуални нарушения. Ако забраната влезе в Изборния кодекс, възниква въпросът кой точно ще следи за нейното спазване. Контролът върху социалните мрежи, подкастите и троловете е непосилна задача за всеки държавен орган. Дори съвременният изкуствен интелект не може да се справи с този огромен мащаб на информация. В България ситуацията е още по-сложна, тъй като у нас няма кой да глобява по новия регламент на ЕС, въведен след хибридни заплахи. Липсата на капацитет прави всяка законова промяна в тази посока практически неработеща.

Цялата инициатива напомня на безсмислен опит да се спрат листата в гората да се разлистват. Дигиталното пространство е твърде динамично за остарели административни методи. Политиците често допускат грешки в своята комуникация онлайн, които имат тежки последствия. Важно е да се помни, че според експерти като доц. Николай Димитров съществуват 6 смъртни греха на политиците, които потребителите не прощават. Вместо пълни забрани, обществото има нужда от ясни и приложими правила за поведение в интернет.

Битката с троловете в дигиталното пространство изисква ресурси, които в момента не са налични в България. Нито един контролен орган не разполага със състава или технологиите за подобна титанична задача. Преди подобни идеи за ограничаване на агитацията да бъдат гласувани, те трябва да бъдат подложени на сериозен анализ. В противен случай рискуваме да приемем закони, които са напълно откъснати от технологичната реалност. Правилата за политиците в мрежата са необходими, но те не трябва да граничат с абсурда.