На бюджетната комисия в НС: Новият начин за определяне на трудовия стаж почасово ще влезе в сила от Нова година

Бюджетната комисия в парламента проведе маратонско заседание за обсъждане на държавния бюджет за 2026 година. Депутатите гласуваха текстовете на второ четене в рамките на заседание, продължило над седем часа. Новият начин за определяне на трудовия стаж почасово ще влезе в сила от 1 януари догодина. Тази поправка беше единственото предложение на опозицията, което управляващите приеха. Първоначалният план предвиждаше промяната да влезе в сила още от 1 септември.

Държавният бюджет за 2026 година залага рекордни нива на приходите и разходите. Планираният дефицит възлиза на 5,7% от брутния вътрешен продукт. Управляващите изразиха очакване, че крайният недостиг на средства ще бъде по-нисък от прогнозирания. Между двете четения на закона бяха внесени общо 69 предложения. Повечето идеи на опозиционните партии бяха отхвърлени от ресорната комисия.

Основният спор в комисията предизвика новата методика за изчисляване на отработения стаж. При непълно работно време трудовият стаж ще се изчислява пропорционално на законоустановеното работно време. Това означава, че работещ на 4 часа дневно за една година ще придобие 6 месеца стаж вместо 1 година. Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика, защити мярката като инструмент срещу сивата икономика. Тя посочи, че много работодатели осигуряват служителите си на четири часа, докато те работят пълно работно време.

Наталия Ефремова, министър на труда и социалната политика:

Не може да продължаваме да подкрепяме често срещана практика – хора които работят формално и официално на четири часа, реално изработват осем часа.

Опозицията реагира остро срещу промяната в начина на формиране на стажа. Теменужка Петкова от ПГ на ГЕРБ-СДС настоя за провеждането на широк обществен дебат по темата. Според нея този параграф няма пряко отношение към държавния бюджет.

Теменужка Петкова, ПГ на ГЕРБ-СДС:

Трябва да се направи обществен дебат, стига се до неблагоприятни за работника действия, този параграф няма никакво касателство върху бюджета.

Мартин Димитров от ПГ на „Демократична България“ определи мярката като удар срещу изрядните фирми. Той подчерта, че се вдига и максималният осигурителен праг с много кратко предизвестие.

Мартин Димитров, ПГ на „Демократична България“:

Това е третата мярка, с която удряте светлата част на икономиката. Вие вдигате максималният осигурителен праг, тук удряте светлата част на икономиката която работи на светло.

Асен Василев от ПГ на „Продължаваме Промяната“ даде пример с ползването на отпуск при два договора. Той попита как ще се обясни на гражданите намаляването на дните за почивка.

Асен Василев, ПГ на „Продължаваме Промяната“:

Представете си, че работя на два четири часова отпуска, аз получавам десет дни отпуска и двата дни, и за да взема отпуска, кажете на целия български народ, как това е нормално, аз ще получа само десет дни отпуска.

Айтен Сабри от ДПС изрази притеснение за уязвимите групи в малките населени места. Тя подчерта, че родителите на малки деца и хората с увреждания ще бъдат в неблагоприятно положение.

Айтен Сабри, зам.-председател на ПГ на ДПС:

България не е София, има малки населени места, искаме да се борим със сивата икономика, но има работници които ще се борят за да си изкарат прехраната. Така ще си осигурят нормалния стандарт, но родителите на малки деца, хората с увреждания, ще бъдат поставени пред заварени положения, трябва да има друг механизъм, за да се намери баланса.

Синдикатите също изразиха несъгласие с процедурния начин на промяна. Любослав Костов от КНСБ посочи, че се нарушава Конституцията чрез промяна на Кодекса на труда през бюджетния закон.

Любослав Костов, КНСБ:

Вие нарушавате в момента Конституцията, съобразно това решение на КС от 11 май 2021 г. не можете с преходни и заключителни разпоредби да променяте Кодекса на труда.

Боян Митракиев от КРИБ заяви, че бизнесът би подкрепил мерки срещу сивия сектор. Той обаче добави, че отговорността за последствията остава за управляващите.

Боян Митракиев, КРИБ:

Ако смятате че това е мярка срещу сивия сектор бизнесът би го подкрепил Вие си носите отговорност.

Бюджетната комисия прие и закриването на Комисията по досиетата. Тя ще бъде присъединена към Държавна агенция „Архиви“. Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите, увери, че проверките ще продължат и архивът е защитен. Предложението беше подкрепено единствено от ПП „Възраждане“.

Гълъб Донев, вицепремиер и министър на финансите:

Споделям опасенията и притесненията, но няма да им фактическо закриване на комисията, тя ще премине към държавните архиви, тя ще продължи да прави проверки, архивът ще запазен, ще бъдат съкратени девет комисари и част от административния персонал. Нито дейността ще бъде прекратена, нито архивът ще бъде застрашен по някакъв начин.

Цончо Ганев от ПГ на „Възраждане“ нарече комисията „бутафорна“ и подкрепи спестяването на средства.

Цончо Ганев, ПГ на „Възраждане“:

Това е една закъсняла мярка, изтичаха по 6 млн. лева годишно напразно, при положение, че имаме агенция по архивите, това е бутафорна комисия и е безумие да харчи всяка година толкова пари.

В новия бюджет са заложени и други промени в таксите и акцизите. От 1 август винетките поскъпват с 30%, като се повишава и акцизът на тютюневите изделия. Въвежда се и нов лицензионен режим за хазартния бизнес. Комисията обаче отхвърли предложенията за по-високи детски надбавки и данъчни облекчения за млади семейства. Гълъб Донев обеща тези мерки да се разгледат за следващия бюджетен период.