МВнР: Любомир Киров е с двойно гражданство, с произтичащи задължения в Украйна
Министерството на външните работи потвърди, че Любомир Киров има двойно гражданство и произтичащи от това задължения в Украйна, включително за мобилизация. Ведомството е в активна комуникация със семейството и украинските власти, след като Президентството и председателят на Комисията за българите в чужбина поискаха изясняване на случая.
Министерството на външните работи потвърди, че Любомир Киров, български гражданин, задържан в Украйна, притежава както българско, така и украинско гражданство. От ведомството апелират, че съгласно действащото украинско законодателство, лицата с украинско гражданство подлежат на определени задължения, включително мобилизация, когато се намират на територията на страната.
Тази позиция идва, след като Президентството на България изпрати официално писмо до МВнР за изясняване на случая и предприемане на действия. Информацията за насилствено задържания български гражданин предизвика широк обществен отзвук, включително и петиция за спасяването и прибирането му в България.
От МВнР увериха, че поддържат активна комуникация както със семейството на Киров, така и с компетентните украински институции. „Българската страна следи внимателно развитието на случая и полага всички усилия в рамките на своите правомощия за оказване на защита на неговите права“, подчертаха от Външно министерство.
Допълнителен натиск за изясняване на ситуацията беше отправен от председателя на Комисията за българите в чужбина към Народното събрание Стоян Таслаков. Според него, Киров, който е с инвалидност, е бил насилствено мобилизиран от украинските власти, въпреки статута си и без никакво официално уведомяване на българските институции. Семейството на Любомир Киров се е обърнало за помощ към българския консул в Одеса, като според депутата, консулът ги е придружил до военния център. Бащата на Любомир Киров също е публикувал апел за помощ, като подчертава тежкото здравословно състояние и сърдечните проблеми на сина си.
Към момента МВнР поддържа активна комуникация със семейството и украинските институции, като следи хода на събитията. Обвиненията за насилствена мобилизация и липсата на официално уведомление от украинска страна остават ключова част от спора, докато българските институции продължават дипломатическите усилия.
