МВФ настоява за целенасочени енергийни мерки в ЕС заради неефективни субсидии
МВФ предупреждава, че голяма част от енергийните субсидии в ЕС отиват при най-богатите вместо при нуждаещите се домакинства.
Европейските правителства не успяват да осигурят достатъчно целенасочени мерки за защита срещу високите цени на енергията. Това засяга пряко уязвимите домакинства и малките предприятия в целия Европейски съюз. Заместник-директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Хелге Бергер подчерта необходимостта от конкретни решения. Той призова държавите членки да фокусират своята подкрепа върху най-застрашените групи от населението.
Според Бергер настоящите политики представляват смесица от добри и лоши решения. Повечето правителства са се справили с овладяването на цените по един или друг начин. Този подход обаче не е устойчив в дългосрочен план при продължаваща криза.
Правителствата се опитват. Обикновено мерките са смесица от добри и лоши политики. Но повечето правителства по един или друг начин са се справили с цените на енергията. Това обаче не е начинът, по който трябва да се развиват нещата. С течение на времето, ако ситуацията продължи, трябва да бъдем по-целенасочени.
Анализът на МВФ показва сериозни диспропорции при разпределението на държавната помощ. Около 33 процента от нецелевите субсидии за електроенергия отиват при най-богатите 20 на сто от населението. В същото време най-бедните граждани получават едва 11 на сто от тези средства. Тази разлика е още по-фрапираща при транспортните горива. Там 34 процента от облагите са за богатите домакинства срещу 9 процента за най-нуждаещите се.
Тези данни потвърждават опасенията на експерти като Григор Сарийски, че субсидиите остават проблематични въпреки опитите за по-добро таргетиране. Проблемът с енергийната сигурност се изостря и от геополитическото напрежение. Брюксел призова за запазване на санкциите срещу Русия, което допълнително влияе върху енергийните доставки.
Цените на петрола са отбелязали ръст от 70 процента, докато природният газ в Европа е поскъпнал с 45 на сто. Макар този шок да е по-слаб от кризата през 2022 година, той забавя икономическия растеж. Въпреки това, възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) оказват положително влияние върху пазара. ВЕИ са свалили цените на електроенергията в Европа с 25% през последните две години. Соларните панели са спестили на съюза близо 67,5 милиарда евро от внос на горива.
Европейската комисия обмисля нови стъпки за облекчаване на натиска върху потребителите. Една от идеите включва намаляване на националните данъци и такси до минималните европейски нива. Председателят на ЕК коментира възможността за промяна в данъчната тежест. Целта е да се насърчи използването на електричество пред изкопаемите горива. Лидерите на ЕС настояват за корекции в мрежовите такси и цената на въглеродните емисии.
През втория квартал на 2025 година се наблюдава лек ръст на цените на електроенергията. Това поддържа дебата за спешни и ефективни мерки в Брюксел. В Испания цените на едро на електроенергията паднаха до 18 цента на мегаватчас, което показва регионални различия. ЕС планира мащабни инвестиции в чиста енергия и малки модулни реактори (SMR). Тези проекти трябва да намалят дългосрочната зависимост от вносен петрол и газ.
