Мръсните тайни на БГ историята: Фалшив дипломатически протокол близо век разпалва мистерията с костите на Раковски
Близо век мълва поставя под съмнение костите на Георги Раковски. Спорът се засилва заради дипломатически протокол с допуснати грешки.
ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ Ковчежето с костите на Раковски Пренасяне на костите на Раковски през 1885 г. Пантеонът на Раковски в Котел Коста Паница и съпругата му през 1883 г.
През 1933 година котленци откриват паметник на Георги Стойков (Сава) Раковски в центъра на града. Паметникът остава там и до днес. Жителите обаче са недоволни, че родният град има монумент, но не пази тленните останки на своя бележит съгражданин.
Мистерията започва още през 1885 година, когато се появява мълвата за подменени кости. Според разпространената версия в България са пренесени останки на неизвестен румънец. Съмненията се засилват заради объркванията около пренасянето и съхранението на костите.
Георги Раковски умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 година. През 1885 година тленните му останки потеглят към България. Те са поставени в дървено ковчеже и пренесени с файтон до Гюргево.
Оттам военният кораб „Галубчик“ ги превозва до Русе. По-късно корабът получава името „Крум“. Ковчежето преминава през Русе, Свищов, Оряхово и Лом. Във всички населени места шествията са предвождани от свещеници.
На 7 юни 1885 година над 10 000 души се събират в София. Княз Александър Батенберг, министрите, войници и граждани посрещат останките. Черна колесница пренася ковчежето от гарата към църквата „Света Неделя“.
Пренасянето съвпада с афера, свързана с пари, бижута и ценни книжа. Коста Паница използва ковчежето за революционното дело в Македония. След разкриването на аферата полицията конфискува костите като веществено доказателство.
Това разгневява сестрата на Раковски Неша. През 1886 година тя идва в София и настоява останките да получат достойно погребение. Тогава костите отново са върнати в „Света Неделя“.
Сестрата отдавна настоява останките да бъдат пренесени в Котел. Тя заявява:
„Аз никогаш не ще се съглася за пренасяне на братовите ми кости не в Котел, а на друго място. Брат ми е роден в Котел, там трябва да се погребат костите му!”
Костите престояват в църквата 37 години. Впоследствие ги преместват на тавана. Мълвата за унищожаването им се засилва особено след атентата в храма през 1925 година.
През 1909 година Григор Начович проучва съдбата на останките. Той установява, че костите се намират на тавана. Начович публикува статия, с която отхвърля твърденията за подмяна.
През 1922 година генерал Андрей Блъсков оспорва автентичността на дипломатическия протокол. Той не твърди, че костите са подменени. Според него многото очевидци правят подобна подмяна невъзможна.
Блъсков посочва грешки в протокола. В документа фигурира сестра Анна, но Раковски има сестрите Неша и Руса. Анна Стойкова е негова племенница. Тази грешка дава нов аргумент на привържениците на съмнението.
В протокола е записано, че костите са открити в непокътнат ковчег. Впоследствие останките са измити с вода и вино. След това са поставени в специално ковчеже и заключени.
„След това костите се измиха с вода и вино и се вложиха в наше присъствие в нарочно за това приготвен ковчег”
Спорът се пренася и около присъстващите при разкопаването. По-късните разкази поставят под въпрос дали всички изброени лица действително са били на мястото.
След атентата в „Света Неделя“ се появява нова версия. Според нея взривът унищожава костите, а властите прикриват случилото се. Тази версия също не обяснява защо ковчежето остава непокътнато на тавана.
През 1933 година котленци създават инициативен комитет. Те настояват останките да се върнат в родния град на Раковски. След години преписка искането е удовлетворено през 1942 година.
На 24 октомври 1942 година костите са положени в храм „Свети апостоли Петър и Павел“ в Котел. Инициативата подкрепят Рафаил Райков и проф. Георги Генов.
Райков пише до институциите с настояване костите да намерят покой в Котел:
„За да се свършат кощунствата с тия кости, моля да ми се предадат и по установения ред се отнесат в родния град на покойника (Котел)”
През 1981 година останките са преместени в Пантеона на Георги Сава Раковски и Музея на котленските възрожденци. По повод 1300-годишнината на България антропологът проф. Йордан Йорданов прави възстановка на черепа.
Изследването му потвърждава автентичността на костите, но не прекратява обществените спорове. Така близо век след пренасянето мистерията остава свързана най-вече с грешките в протокола и последвалите слухове.
