Може ли Европа да постигне технологичен суверенитет и цифрова независимост?

Европа се намира в критичен момент от своето технологично развитие. Континентът се стреми да навакса изоставането си спрямо САЩ и Китай в сферата на изкуствения интелект. Бизнесът на бъдещето вярва в успеха на европейските иновации въпреки трудностите при набирането на капитал. Лидери като Джеф Безос и Бернар Арно участват в изложението VivaTech, където фокусът пада върху европейския сектор.

**Европейският съюз в момента разчита на държави извън общността за над 80% от своите ключови цифрови продукти и услуги.** Тази зависимост поставя под въпрос сигурността на региона в условия на глобална несигурност. Екатерина Захариева, еврокомисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите, подчертава значението на избора. Тя посочва, че независимостта е фундаментална за бъдещето на общността.

„Не можем да зависим, за каквото и да било. Дали от енергийни ресурси, например Русия брутално напада Украйна, а ние сме се поставили в зависимост от енергийните ресурси там, или пък COVID – всички разчитахме Китай да внася маски и съставки за антибиотици, или пък сега от високо технологичните компании в САЩ – това не трябва да се допуска. Тоест ние трябва да имаме европейски алтернативи и аз вярвам, че ние имаме такива и трябва да помогнем на тези компании да растат.“

На 3 юни 2026 г. Европейската комисия прие мащабен пакет за технологичен суверенитет. Тази стратегия обхваща цялата верига на стойността – от полупроводници до облачни услуги. Основната цел е намаляване на зависимостта от външни доставчици на критична инфраструктура. Вече е в ход и нова стратегия за изкуствения интелект, която мобилизира значителни ресурси.

**Новият пакет за технологичен суверенитет цели да утрои капацитета на европейските центрове за данни през следващите пет до седем години.** Това ще осигури необходимата база за развитието на местни ИИ модели. Европейският парламент също подкрепя тези усилия чрез резолюция за приоритизиране на европейски стоки при обществените поръчки. Това ще защити стратегическата инфраструктура на съюза.

За да стимулира растежа, Комисията предложи нова правна рамка, наречена Europe Inc. Тя позволява на предприемачите да регистрират компания само за 48 часа. Тази регистрация ще бъде автоматично призната във всички 27 държави членки. Очаква се Европейският съвет да одобри инициативата до края на годината. Екатерина Захариева вижда в настоящата геополитическа ситуация уникален шанс за довършване на единния пазар.

„Аз мисля, че сега е моментът, защото, ако не се възползваме от геополитическата ситуация, от това, че ние създаваме повече стартъпи от всеки един регион в света, от това, че нашите иноватори са готови да рискуват, създават компании повече отвсякога, от това, че имаме обещаващи scape-up компании в момента, които са готови да бъдат световни лидери, аз не знам тогава кога ще довършим единния пазар.“

**Европейската комисия управлява фонд от близо 5 милиарда евро за подкрепа на стартъпите в тяхната финална фаза.** В блока вече функционират над 380 000 иновативни компании. Германия остава водещ център за тези предприятия. Маркъс Раух, CEO на LBR Manufacturing, подчертава нуждата от стабилна индустриална база. Според него суверенитетът изисква производствени мощности за изграждане на модерна инфраструктура.

„Честно, в Европа всеки говори за суверенитет. Често това опира до отбрана и отбранителна инфраструктура, но, за да построиш всички тези лъскави дронове, имаш нужда от индустриална производителна база.“

Париж се утвърждава като европейската столица за развитие на изкуствен интелект. Градът привлича най-голям брой специалисти и отворени работни позиции в сектора. Марк Робъртс от Capgemini прогнозира бъдеще на децентрализирани и специализирани ИИ модели. Той вярва в изграждането на богата екосистема, която работи за общи цели.

„Изкуственият интелект става все по-разпространен и децентрализиран. Бъдещето вероятно няма да се състои от един-единствен голям модел, работещ навсякъде, а ще представлява богата екосистема от модели с различни специализации, координирани заедно за постигане на една обща цел.“

Технологичният суверенитет не означава пълна изолация от глобалния пазар. Екатерина Захариева предупреждава, че самодостатъчността в сложните вериги на доставки е невъзможна. Тя подчертава, че България има всички шансове да е в по-бързата писта на Европа чрез активна интеграция. Партньорствата с глобални играчи остават ключови, стига Европа да запази контрол над критичните технологии.

„Ако някой мисли, че е абсолютно възможно да бъде самодостатъчен в тези сложни вериги на доставките, които съществуват, е абсолютно наивен. Така че Европа е готова за партньорство, но не трябва да бъде наивна.“

Институциите трябва да действат бързо, за да подкрепят потенциала на иноваторите. Докато законодателството се придвижва напред, светът на технологиите се променя ежедневно. Успехът зависи от способността на ЕС да превърне стратегиите в реални икономически ползи за бизнеса.