Мондиал 2026 като „въглеродна бомба“: Очакват се над 9 милиона тона емисии
Мондиал 2026 се очертава като най-голямото екологично предизвикателство в историята на футбола с очаквани 9 милиона тона въглеродни емисии.
Световното първенство по футбол в Северна Америка се превръща в сериозно екологично предизвикателство. Природозащитници определят турнира като „спортна въглеродна бомба“, която вече започва да се взривява. Логистиката за играчи и фенове включва мащабни полети с продължителност над пет часа между отделните дестинации.
Според окончателен доклад на организацията Scientists for Global Responsibility (SGR), емисиите ще достигнат рекордни нива. Прогнозираните 9,02 милиона тона въглероден диоксид са почти двойно повече от средното за последните четири турнира. New Weather Institute предупреждава за още по-тежък сценарий. При включване на допълнителните пътувания на феновете, емисиите могат да скочат до 15 милиона тона.
Бившият професионален футболист Джулс Бойкоф подчертава основния проблем пред екологията на форума.
„Основната част от емисиите идва от въздушния транспорт.“
Мащабът на замърсяването е стряскащ в сравнение с националните нива на цели държави. Обемът от 9 милиона тона CO2 е равен на годишните емисии на Литва, Кипър или Люксембург. Това количество съответства на замърсяването, произвеждано от 6,5 милиона автомобила във Великобритания за цяла година. Основен фактор е новият формат на турнира, който включва 48 отбора и общо 104 мача.
Пътуванията на официалните лица също предизвикват остри критики. Само за първите 10 дни президентът на ФИФА Джани Инфантино е пропътувал 22 000 километра. Той е посетил 11 града в Мексико, Канада и САЩ, за да присъства на 15 мача. Тези разходи се случват на фона на силно монетаризирания от Инфантино турнир, където печалбата често е водещ приоритет.
В Хюстън местните организатори се опитват да демонстрират устойчив подход чрез „зелен коридор“ от 22 километра. Отсечката свързва фензоната със стадиона и позволява придвижване пеша, с велосипед или трамвай. За целта са засадени хиляди дървета и са изградени сенчести зони от рециклирани перки на вятърни турбини. Елизабет Карлсън, организатор в Хюстън, споделя резултатите:
„Можете да усетите промяната в температурата заради всички тези дървета и някои от местните треви и растения в този участък.“
Въпреки рекламната кампания обаче, финансовото участие на футболната централа липсва. ФИФА не е инвестирала нито цент в изграждането на зеления коридор в Хюстън, макар да го използва за промоция. Инвестициите са изцяло дело на общината и частни компании.
Вместо директни инвестиции, асоциацията раздава „зелени сертификати“ на местни бизнеси. Ресторант за морски дарове в Хюстън получи най-висок резултат за компостиране и рециклиране на олио. Готвачът Аарон Блудорн обяснява практиката на заведението:
„Те се връщат в океана и изграждат рифове, където морският живот продължава да съществува.“
Парадоксът на устойчивостта се вижда в детайлите. Експертът, сертифицирал ресторанта, е изминал 1600 километра с полет от Финикс. Природозащитните групи в трите държави домакини вече организираха съвместни протести. Те посочват, че 85% от общите емисии идват директно от авиолиниите. Високият екологичен отпечатък съвпада с период, в който скъпите горива удрят фенове и атлети по целия свят.
Джулс Бойкоф е скептичен към официалните съобщения на ФИФА за екологично наследство.
„Мисля, че вече има дума по темата – нарича се „зелено изпиране“. Говори се за демонстрация на устойчивост, но не се следват реалните правила.“
