Мистерията на аланите на Яйлата: Скални гробници и древни надписи разкриват миналото

Археологическите проучвания на Яйлата разкриват нови подробности за войнствените алани и другите обитатели на скалните пещери. Тези древни хора са оставили ясни следи по нашето Черноморие. Аланите са войнствен народ, защитавал границите на Римската империя като федерати. Те са пристигнали по тези земи по време на Великото преселение на народите. Въпреки краткото си присъствие, те са завещали впечатляващи скални съоръжения.

Археолозите изследват гробна камера с предверие, датирана от III век. По това време по тези земи все още доминира културата на траките. Гробницата обаче няма никакви прилики с тракийските традиции. Подобни скални паметници се срещат единствено в районите на Кавказ и Крим. Това поставя важни въпроси пред съвременната наука за миграцията на тези племена.

д-р Боян Тотев, ръководител на археологическото проучване, споделя:

„Това е най-голямата и най-дълбоката гробница от откритите досега в този некропол. Но гробниците са само 14 и очакваме да открием още, включително и по-големи.“

Скалните гробници на Яйлата показват архитектурна връзка с далечните райони на Кавказ и Крим. Строителите са положили огромни усилия за изсичането на тези съоръжения в твърдата скала. Те са спазвали стриктно традициите на своите предци. Учените предполагат, че става въпрос за ранните етапи на Великото преселение на народите.

Историкът Марцелин описва аланите като високи хора с руси коси и къси прически. Те са се различавали значително от хуните и другите степни народи. Антропологичните изследвания на костния материал потвърждават тези исторически извори. Археолозите използват 3D сканиране с мобилни приложения, за да възстановят загубена при пожар документация.

д-р Боян Тотев пояснява за расовия тип на обитателите:

„Защото има запазени антропологични изследвания на костния материал. Всички показват северен расов тип. Не, не са траки. Но е възможно жените им да са били, защото при тях се наблюдава засилен медитериански ген.“

Старата документация за некропола е била унищожена при пожар в базата в Камен бряг. Сега екипът на д-р Тотев преоткрива обектите чрез иновативни методи. С помощта на смартфони те създават детайлни 3D модели на гробниците. Това позволява прецизна обработка на данните и георефериране на обектите.

„Важно е телефонът да се държи в една равнина, докато се обхождат всички ъгли. Дава възможност за последваща много детайлна обработка. Това е типична фамилна гробница – с по-големи размери и по-голяма дълбочина.“

Гробниците са били използвани многократно през вековете. В по-късните етапи от тях са добивани големи каменни квадри. Повечето гробници са били ограбени още в древността. Въпреки това изследователите откриват ценни артефакти като керамика и бижута. В една от гробниците е намерено уникално релефно изображение на бича глава.

„В тази гробница имаме най-добре запазено релефно изображение, това е стилизирана бича глава. Бичата глава е античен символ, за първи път я откриваме в такова съоръжение.“

През VI век теренът е бил изравняван за добив на строителни материали. Камъните са били използвани за изграждането на крепости като Топрак кале и Голямата Яйла. Това се е случило по времето на византийските императори Анастасий или Юстиниан. По това време аланите вече не са обитавали района.

Мястото пази следи от поне десет различни култури, включително неолитната Хаманджия. Археолозите откриват кремъчни сечива от късния неолит и керамика от ранната бронзова епоха. Намерени са и доказателства за тракийско присъствие. Скални ниши от предримската епоха свидетелстват за древни ритуали на гетите или други местни племена.

„Открихме скална ниша, която датираме от предримската епоха. Тя със сигурност е била свързана с тези погребални съоръжения и е едно от най-категоричните доказателства, че този некропол е от тракийско, гетско или друго предримско време.“

В пещерите са открити руноподобни надписи от IX век, свързани с ранното християнство в България. Те принадлежат към т.нар. Мурфатларска писменост. През Златния век на България тук са съществували скални манастири. Монаси аскети са обитавали пещерите, за да дават пример за християнски живот.

„Надписите са от християнския период и принадлежат към т.нар. Мурфатларска писменост. Част от символите безспорно имат религиозен характер. Датират от втората половина на IX век. Това е много характерен знак.“

Пещерите са били преустройвани в жилища през Средновековието. Учените откриват кръстове с двойно оформени рамене и гръцки надписи. Тези символи свидетелстват за дългата история на обитаване. Проучванията на Яйлата продължават да разкриват пластове история от прахората до българското Средновековие.