Мирела Иванова и Дьорд Сонди са номинирани за наградата „Пеньо Пенев” за 2026 година

Поетесата Мирела Иванова и унгарският българист Дьорд Сонди са предложени за престижните литературни награди „Пеньо Пенев” за 2026 година.

Мирела Иванова и Дьорд Сонди са номинирани за наградата „Пеньо Пенев” за 2026 година
Време за четене: 5 мин. 11 март 2026

Поетесата Мирела Иванова и унгарският българист Дьорд Сонди са официалните предложения за наградите „Пеньо Пенев”. Те са номинирани за Националната и Международната литературни отличия за 2026 година. Председателят на комисията по избора проф. д-р Владимир Атанасов обяви решението на специална пресконференция. Той е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски” към Факултета по Славянски филологии. Комисията взе решението след своето официално заседание.

Поетесата Мирела Иванова е предложена за Националната литературна награда „Пеньо Пенев” за 2026 година. В състава на журито участваха изявени специалисти и творци. Сред тях е проф. д-р Пламен Дойнов, който е ректор на Нов български университет. Той е преподавател по история и теория на литературата и лауреат на наградата за 2022 г. В комисията се включи и известната писателка и преводач Здравка Евтимова. Тя е преподавател в Софийски университет по творческо писане.

В избора участваха още Валентина Терзиева и Антоанета Станчева. Терзиева е директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев”. Станчева ръководи Исторически музей – Димитровград. Към музея принадлежи и Дом-музей „Пеньо Пенев”. Диана Дончева също беше част от журито в качеството си на директор на дирекция. Лора Йончева представляваше учителската гилдия като преподавател по български език и литература.

Унгарският българист Дьорд Сонди е номиниран за Международната литературна награда „Пеньо Пенев”. Проф. Атанасов подчерта високото ниво на този културен форум. Наградата се връчва от 1970 година за изключителен принос в българската поезия. През тази година бяха номинирани общо седем автори. Комисията се спря на едно име след убедителни дебати.

„Наградата „Пеньо Пенев“ е високо уважаван форум. Тя се връчва от 1970 г. за принос в българската поезия и литература. Тази година бяха номинирани седем автори, сред които комисията се спря на едно име. Този безспорен лауреат беше излъчен след убедителни дебати и аргументи, така, че всички ние се солидализирахме с името на българската поетеса Мирела Иванова. Нейни подгласници останаха Рене Карабаш и Георги Борисов.”

Проф. Атанасов обясни избора на Дьорд Сонди за международното отличие. Той изрази надежда за повишаване качеството на културните отношения. Изборът дава самочувствие на жителите на Димитровград. Те имат възможност да преценяват качествата на съвременната българска поезия.

„Международната награда на името на трагичния български поет Пеньо Пенев тази година ще бъде връчена на унгарския българист Дьорд Сонди. Надяваме се нашия избор да повиши качеството на културните отношения в Димитровград и даде на димитровградчани самочувствие и убеждение, че имат възможност да търсят, четат, харесват и преценяват качествата на съвременната българска поезия, както и приноса на чуждестванни българисти и поети за нейното развитие.”

Проф. Пламен Дойнов коментира връзката на лауреатите с традицията. Носителите на наградата трябва да надграждат делото на Пеньо Пенев. Журито търси диалог с неговото творчество. Авторите трябва да пишат ангажирана и гражданска поезия. Тя трябва да бъде едновременно философска и екзистенциална.

Поезията на Пеньо Пенев е описана като многостранна и разностранна. Тя съдържа възторг от промените и скепсис. В нея се открива равносметка за трагическата участ на малкия човек. Мирела Иванова демонстрира именно такава висока степен на диалогичност.

„Много е важно когато говорим за наградата „Пеньо Пенев“ и особенно за носителите за Националната награда „Пеньо Пенев“, да си даваме сметка по какъв начин те представляват своеобразно продължение, но и надграждане на онова, което условно помежду си наричахме и по време на дискусийте сред журито – традицията Пеньо Пенев. Нашият стремеж беше такъв, че отличените автори да изразяват, колкото е възможно в по-пълна степен продължаващия диалог с творчеството на Пеньо Пенев. Да продължават традициите му да пишат, по-скоро една обърната към хората, ангажирана поезия, едновременно и гражданска и философски дълбоко екзистенциална. Всичко онова, което виждаме в най-доброто от написаното от Пеньо Пенев. Защото, както е добре известно, поезията на Пеньо Пенев е многостранна, разностранна. В нея можем да забележим и възторг от промените в България, и скепсис към начина, по който се осъществяват тези промени, и равносметка за трагическата участ на малкия човек, и сблъсъка със сякаш невъзможни дилеми на съществуването т.е. всичко това обърнато към хората. Една висока степен на диалогичност на тази поезия. Точно такава диалогичност демонстрира в голяма степен написаното от лауреатката тази година – Мирела Иванова.“

Дьорд Сонди свързва българската поезия с европейския свят. Той е превел десетки хиляди стихове на български автори. Негово дело са преводи на „Записки по българските въстания” и „Бай Ганьо”. Сонди е написал и две стихосбирки директно на български език. Той е символ на българо-унгарската взаимност.

„Отличаването на големия поет, езиковед, българист от Унгария Дьорд Сонди с международната награда „Пеньо Пенев“ има друга логика. Това е логиката на свързването на българската литература и българската поезия с европейския свят. Да се даде едно друго измерение на българската поезия и литература. Зад името Дьорд Сонди стоят десетки хиляди стихове преведени от български поети, стихосбирки на унгарски, написани от него, но стоят, забележете и две стихосбирки, написани от него направо на български език. Стоят и преводи на „Записки по българските въстания“ на унгарски, на „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, на възрожденска проза от Паисий до Ботев и други, както и на десетки стихосбирки на български поети. Това е едно име, около което се обединихме и нямаше как да не застанем, защото Дьорд Сонди е една емблема на тази българо-унгарска взаимност, която всъщност е и българо-европейска взаимност.“

Здравка Евтимова нарече наградата „сплав от смелост и красота”. Тя вярва, че Димитровград е ковачница за бъдещи поколения поети. Международната награда на Сонди е определена като категорично силна. Градът може да се гордее с този избор.

„Наградата „Пеньо Пенев“ в моето съзнание винаги е била една сплав, на първо място от смелост, от красота и способността да намери магията от нашето време и да я преведе по език, вдъхващ кураж българската поезия да бъде възприемана на едно ниво красиво, високо в цял свят. Наградата „Пеньо Пенев“ за мен е пътека към изковаване на бъдещи поколения поети. За това Димитровград се превръща в такава ковачница, в която един бъдещ поетически талант може да намери своето пристанище. Международната награда на Дьорд Сонди е толкова категорично силна, че наистина ние като българи, а и Димитровград може да се гордее, че удостоява такъв човек, такъв творец с тази награда.“

Националната литературна награда „Пеньо Пенев” се присъжда веднъж на две години. Тя се дава за високи творчески постижения и принос. Международната награда се връчва на всеки четири години. Тя е за чуждестранни автори с принос към световната поезия.

Сред номинираните за националното отличие бяха Иван Сухиванов и Атанас Капралов. Тодор Билчев и Усин Керим (посмъртно) също бяха сред предложенията. Предложенията идват от творчески сдружения, библиотеки и културни институти. Общинският съвет взема окончателното решение за удостояване. Кметът на Община Димитровград връчва наградите на официална церемония. Това се случва по време на традиционните Дни на поезията. Лауреатите получават диплом, пластичен знак и парична награда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *