Меглена Плугчиева: България трябва да отстоява националния си интерес в новия бюджет на ЕС

Европа има спешна нужда от икономическа стабилизация и единен глас на международната сцена. Секретарят на президента по външната политика Меглена Плугчиева заяви това в предаването „Денят започва“. Тя подчерта значението на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 година. България трябва да защитава своя национален интерес по време на дискусиите за този финансов инструмент.

Това е основният финансов документ на Европейския съюз, който в момента се дискутира за период 2028–2034 година. Първо трябва да е ясно, че финансовата рамка е един инструмент за развитието на Европейския съюз и трябва да знаем какви цели си поставя Европейският съюз, които иска да постигне след 7 години с този финансов инструмент и начина, по който ще ги постигне. А именно – имаме нужда от икономическа стабилност, от възстановяване на конкурентоспособността на Европейския съюз, имаме нужда от реиндустриализация на икономиката в Европейския съюз, имаме нужда от високи технологии, от икономика, която осигурява и силна отбрана и сигурност на съюза.

Проектът за новата финансова рамка променя методологията за формиране на бюджета. Брюксел предлага нови тавани и ограничения върху средствата. Тези промени могат да намалят максималния размер на финансирането за България. Плугчиева предупреди, че новите правила засягат пряко кохезионната политика. Тя е ключова за уеднаквяване на стандарта на живот в европейските региони. Общата селскостопанска политика също е под заплаха от планираните реформи.

Меглена Плугчиева отбеляза засилващ се централизъм и субективизъм в действията на Брюксел. Тя обясни, че в момента съществува сериозно противопоставяне между държавите в блока. Тъй наречените „богати“ страни страдат от висока задлъжнялост. Германия, Франция и Италия не желаят да увеличават своите национални вноски в общия бюджет.

В момента има едно задълбочаващо се противопоставяне именно по темата, като така наречената група „богати“ страни – които обаче трябва да ги сложим в кавички, защото те задлъжняват толкова много и вече са задлъжнели, че поради тази причина държави като Германия, Франция, Италия не желаят съответно да се увеличават националните вноски в бюджета за следващия период. А в същото време трябват допълнителни приходи, които Комисията е предвидила – един дълъг списък: тютюн, въглеродни отпечатъци, пластмасови отпадъци. Така че в момента има тежки дисбаланси и се налага много активно и много отговорно да се отстоява българският национален икономически интерес.

Секретарят на президента критикува опитите на големите икономики да диктуват правилата. Според нея това не води до по-силна Европа. Тя припомни думите на Жак Делор за силата на икономиката. Плугчиева смята, че носталгията не е стратегия за развитие. България трябва да търси съюзници сред другите засегнати държави. Дебатите по финансовата рамка трябва да приключат до края на календарната година.

Това са опити, които прозвучаха от страна на Германия още от зимата на тази година. И се прави отново – силните, големите да диктуват и да определят политиката в Европейския съюз, което не води до единение и до по-силна Европа. А Европа има нужда точно от икономическа стабилизация и да говори на един глас. Жак Делор казваше навремето: политиците не са толкова силни, колкото им е силна икономиката. Така че носталгията, която от Брюксел понякога прозвучава, не трябва да се търси – носталгията не е стратегия за развитие на Европейския съюз. Трябва бърза, гъвкава, адаптивна политика от страна на ЕС, а нашият глас и принос в този процес може да бъде и трябва да бъде много по-силен.

Плугчиева настоява за мъдра външна политика, базирана на прагматичност. Тя призова за освобождаване на дипломацията от идеологизация. Според нея външната политика трябва да се освободи от клишета. Мъдрата дипломация се основава на националния интерес и стремежа към мир. Плугчиева коментира и прибързаното подписване на Хартата на Съвета за мир като грешка. Тя призова за по-прагматичен подход и мирни преговори по отношение на Украйна.

Разбира се, не само че е възможно, а е задължително за България да има външна политика с тежест. Да има мъдра външна политика. Мъдрата външна политика е базирана на прагматичност и на интереси. Особено в днешно време. Интересът на България и интересът на Европа, на Европейския съюз, е да има мир. Съответно това са базисните положения, от които трябва да изхождаме. Разбира се, това означава от българска страна политици, държавници да проявяват не само компетентност, но и да отстояват националния интерес, който много добре се вписва и може да се впише в съюзите, в които участваме – Европейския съюз и НАТО. Така че не само да казваме „да“ и да бъдем на масата като присъствие, а съответно със силен глас и с отстояване на това, което за България е важно за нашето развитие. Това е и по отношение на икономика, това е и по отношение на отбрана, това е и по отношение на нашия принос в тези съюзи.

Темата за Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) също беше засегната. Плугчиева посочи, че грешки на предишни управления през последните години дават негативен резултат днес. Тя смята, че грешките в ПВУ съществуват от самото начало на неговото структуриране. Проектите трябва да бъдат форсирани, за да завършат успешно в оставащите месеци. Много от управляващите не са си свършили работата навреме. Това налага спешно догонване, но максималните резултати вече са трудно постижими.

Сега виждате грешки от предишни управления, последните особено 5–6 години, как дават негативния резултат днес. Имам предвид Плана за възстановяване и устойчивост – бяха корекции, бяха кърпения, бяха промени и в крайна сметка остават няколко месеца и тези проекти трябва обаче да бъдат форсирани и успешно завършени. Това показва, че много от тези, които are били в управление, не са си свършили работата и сега трябва това да се догонва, но не може да се постигне максимумът.