Мая Манолова: КЗП ще следи и лекарствата – у нас една опаковка за диабет е 6 евро, а в Гърция две са 5
Председателят на КЗП Мая Манолова обяви проверки на горивата, храните, лекарствата, топлинните счетоводители и колекторските фирми.
Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова започна тематични проверки на бензиностанциите. Целта е да се установи има ли необосновано увеличение на цените на горивата.
Манолова заяви, че потребителите не трябва да плащат цени без икономическа обосновка. При установени нарушения комисията ще налага предвидените от закона санкции.
По думите ѝ мерките на правителството засягат транспорта, земеделските производители и най-уязвимите граждани. Тя смята, че при продължаване на кризата ще бъдат нужни допълнителни действия.
Председателят на КЗП посочи официален доклад на Комисията за защита на конкуренцията. Според него са установени надценки между 80 и 90%, както и до 130%.
Манолова определи ценовото равнище на основните храни като вече абсурдно високо. Тя критикува и инициативата „Кошница с грижа“, която според нея се е провалила.
Според Манолова търговските вериги са включили ограничен брой собствени марки и продукти с ниско качество. В една от веригите кошницата съдържала около 30 продукта. Същата верига предлагала над 10 000 артикула.
Манолова определи намалението от 15% като недостатъчно. По думите ѝ промоциите на сходни продукти достигат 37%.
Тя посочи данни на Евростат за цените в България. Маслата са с 142% над средните стойности за Европейския съюз. Млечните продукти и яйцата са на 126% от средните цени.
Захарните изделия достигат 116% от средните европейски стойности. В същото време покупателната способност на българите е достигнала 68%.
Според Манолова разликата между цените и доходите тежи най-силно върху домакинствата. Тя подчерта, че българите вече плащат цени, близки до средноевропейските.
Манолова заяви, че търговските вериги купуват чушки за 30 цента. Според получена от нея информация те ги продават за 1,99 евро в промоция. Реалната цена достигала 2,99 евро.
КЗП планира публично табло, което да показва разликите между справедливата стойност и продажните цени. Манолова го определи като „табло на истината“ или „табло на срама“.
Тя настоява комисията да може да санкционира съществените отклонения от справедливата стойност. В методиката е предвидено отклонение от 10%, което Манолова смята за прекалено високо.
Председателят на КЗП каза, че е получила уверения от водещи депутати от „Прогресивна България“. Според нея законодателните промени могат да преминат по бърза процедура.
Манолова обяви лекарствата без рецепта за друг приоритет на комисията. Тя показа пример с препарат за диабет, който струва шест евро за опаковка в България.
В Гърция две опаковки от същото лекарство струват 5,36 евро според представените касови бележки. Манолова посочи и поскъпването на аналгетици, противогрипни лекарства, спрейове и капки.
Тя смята, че справедливата стойност трябва да се прилага и за лекарствата без рецепта. По думите ѝ трябва да се проследи цялото ценообразуване по веригата.
Комисията ще проверява и таксите на топлинните счетоводители. Манолова съобщи, че те са се опитали да ги увеличат с до 40% преди отоплителния сезон.
КЗП може да наложи глоба до 25 000 лева при необосновано увеличение. Комисията ще проверява и за нелоялни търговски практики.
Манолова заяви, че ще преразгледа неравноправни клаузи в договорите на мобилни оператори, топлофикации и ВиК дружества. При отказ за доброволно отстраняване КЗП ще завежда колективни искове.
Сред приоритетите са и колекторските фирми. Според Манолова малки и стари задължения често се прехвърлят между няколко дружества.
Тя посочи случай с дълг от пет стотинки към телекомуникационен оператор. След прехвърляне между колекторски фирми задължението достигнало 1205 лева.
По случая били наложени запори върху две банкови сметки, автомобил и недвижим имот. Манолова заяви, че КЗП ще работи по закон за ограничаване на практиките на колекторските фирми.
Тя смята да предложи пълна забрана естествените монополи да използват колекторски дружества. Манолова посочи, че давността за ток, вода, парно, мобилни услуги и телевизия е три години.
За останалите задължения давността е пет години. Въпреки това, по думите ѝ, се събират вземания, които са на 20 години. По темата за дълговата спирала може да прочетете и интервюто с Георги Дичев.
