Мъртвите деца пренаписват закони: Провалът на социалната система във Великобритания

Великобритания преживява пореден шок след разкритията за смъртта на 11-месечния Престън Дейви. Малкото момченце издъхна в адски мъки след системни изтезания. Социалните служби в страната отново проспаха всички знаци за тежко малтретиране. Историята на Престън започва по трагичен начин още от неговото раждане.

Майката на детето, Сара Дейви, е осъден убиец. Тя отнема живот едва на 14-годишна възраст. Преди това тя е известна на полицията с употребата на наркотици. Сара ражда Престън в затвора, но държавата веднага отнема бебето. Властите считат, че наркозависимостта на майката е опасна за детето. Престън попада в приемно семейство, където се развива отлично.

Проблемите започват с процедурата по осиновяване от гей двойка. Джейми Варли е физическият убиец на малкия Престън. Той е бивш преподавател в училище. Неговият партньор Джон Макгуън става свидетел на всички изтезания. Макгуън дори записва мъченията с мобилния си телефон. Разследващите откриват записи, на които бебето отчаяно се бори за глътка въздух.

Насилието над Престън става все по-ожесточено до неговата смърт. Британските медии определят случая като огромен позор за социалната система. На делото присъства и биологичната майка Сара, която вие от отчаяние. Убиецът Джейми Варли получи доживотна присъда без право на замяна. Неговият съпруг Джон Макгуън ще прекара 25 години в затвора при строги условия. Двамата ще живеят в пълна изолация от останалите затворници.

Тези трагедии често поставят въпроса за личната отговорност на служителите. Подобни теми за моралната тежест разглежда и статията Нося своята персонална вина, че по улиците скитат хора, отнемайки човешки животи. Великобритания често използва смъртта на деца за промяна на законовите модели. През 2007 година в мъки умира 17-месечният Питър Конели. Той претърпява над 50 наранявания за осем месеца. Социални работници посещават детето десетки пъти, но не отчитат проблем.

През 2020 година 16-месечната Стар Хобсън умира след месеци физически изтезания. Петима членове на семейството подават сигнали до социалните служби. Институциите приемат версията на майката, че това са просто злобни клюки. Същата година 6-годишният Артър от Бирмингам е отровен със сол от своя баща. Социалните го посещават малко преди смъртта му и не откриват поводи за притеснение.

Британското право позволява на социалните служби да искат съдебна закрила при риск от сериозно увреждане. Въпреки това системните пропуски в комуникацията между институциите продължават. Обществото настоява за сурови наказания за убийците. Това напомня за случая с малкия Филип, където всичко за смъртта на Филип изглежда толкова просто, но правосъдието се бави.

В момента в Обединеното кралство текат и други тежки дебати. Съдилищата често разрешават прекъсване на поддържащото лечение на деца въпреки волята на родителите. Случаят с Престън Дейви отново разпали дискусията за правата на децата срещу правата на осиновителите. Експертите посочват, че институционалният контрол остава твърде слаб.

Мъртвите деца пренаписват закони, но проклетите закони се изпълняват от хора.

Когато човещината липсва, законите остават само празни думи на хартия. Случаят на Престън остава като кърваво петно върху британската социална защита. Видеата на усмихнатото бебе преди осиновяването му правят трагедията още по-ужасяваща. Случаят на Питър Конъли от 2007 г. остава исторически пример за институционален провал. Днес британците са изпълнени с ярост и безсилие пред тези системни грешки.