Лов на дрифтери в Антарктика: Какви са европейските политики на Ледения континент?

Европейският парламент обединява своите морски политики в мащабната рамка на Пакт за океана. Този документ определя стратегическите интереси на Европа на Ледения континент. Рубриката „След новините“ представя детайлен анализ на българското участие в тези важни процеси.

На борда на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ се провежда уникален лов. Обект на изследването са „дрифтерите“ – океански скитници, които събират данни за теченията. Тези устройства са част от съвместен българо-германски проект. В него участват специалисти от Университета в Олденбург и Българския антарктически институт.

Жълтото е температурен сензор, мери на половин метър дълбочина. Но този сензор е по-специален. Мери освен температура, но и соленост на метър и половина. Температурата и солеността са двата параметъра, които идентифицират водните маси, нещо като пръстов отпечатък. И сега, като свалим данните оттук, ще може да разберем как се движат водните маси и къде се смесват.

Дрифтерите използват GPS тракери за изпращане на координати на всеки две минути. Данните разкриват тайните на водните маси в Антарктическия пролив. Тази зона е критична за обмена на вода между морето Уедъл и потока Брансфилд. Студената и богата на кислород вода поддържа екосистемата на крила. Това е основната храна за китове, тюлени и пингвини.

Учените се сблъскват с неочаквани резултати по време на 34-та Антарктическа експедиция. Дрифтерите се движат в посоки, различни от предвидените компютърни модели. Вместо на север, устройствата поемат на юг и запад. Това явление се обяснява със силното влияние на приливите и вълните в района.

Проф. Емил Станев подчертава значението на плътността на водата. Тя зависи пряко от температурата и солеността. Разликите в налягането движат основните океански процеси. Изследванията показват силно въртеливо движение, което издига дълбоки води към повърхността.

Това, което беше изненада за нас, беше влиянието на това силно въртеливо движение върху издигането на водата от дълбоките слоеве на океана в повърхностните слоеве. Това е много важно за режима на обмен на водите в океаните.

Паралелно с океанографските проучвания, проф. Христо Пимпирев прави важни геоложки открития. На континенталната суша той открива овъглена дървесина. Тази находка доказва съществуването на древни гори на Антарктида.

Находките на вкаменена дървесина потвърждават, че Антарктида е била зелен континент преди 100 милиона години. Проф. Пимпирев планира детайлни микроскопски анализи на пробите. Те ще разкрият климатичната обстановка в далечното минало. Тези данни са ценни за разбирането на съвременните промени. Антарктида е лакмусът на климата и служи като огромна лаборатория на открито.

Международният контекст около Ледения континент става все по-сложен. Изследванията показват, че Норвегия и Китай планират сериозно разширяване на лова на крил. Целта е достигане на 2 милиона тона годишно. Русия също инвестира в нови технологии за риболов в региона.

Руската федерация планира изграждането на пет траулера-процесора за лов на крил до 2030 година. Новите проекти включват специализирани съдове като „Мирный“ и „Север“. От 2023 г. норвежкият флот вече използва модерни технологии за непрекъснат лов в ключови подрайони.

Това икономическо настъпление създава сериозни екологични рискове. Увеличеният улов засяга директно популациите на горбати китове. Еколозите настояват за по-строг международен контрол в Южния океан. В този контекст Европейският полярен борд координира усилията на страните от ЕС.

Неслучайно има Европейски полярен борд, който координира всички научни изследвания на полярните държави от ЕС, техните кораби, техните бази, защото полярните области са бъдещето на човечеството. Там те са неизчерпаем извор на нови данни.

България заема ключово място в тази координация чрез своя кораб „Св. св. Кирил и Методий“. Страната ни предоставя логистична подкрепа за учени от Гърция, Черна гора и Латинска Америка. Това партньорство е част от европейските механизми за оптимално използване на инфраструктурата.

Българският научно-изследователски кораб работи наравно с флотилиите на водещите полярни държави. Проф. Емил Станев прави паралел между Антарктика и Черно море. И двете системи са силно зависими от водния баланс и стратификацията. Опитът от изследването на Черно море помага на нашите учени в Южния океан.

Въпреки научните успехи, България е изправена пред политически предизвикателства. Страната все още не е подписала международната Конституция за опазване на океаните. Този документ е ключов за екологичната сигурност извън националните морски зони.

България трябва да подпише тази Конституция за опазване на океаните извън милната зона, която по морското право се пада на всяка страна, която има морски излаз.

Европейските политики изискват отговорно поведение от всички държави членки. Научните мисии в Антарктика са стъпка към по-широката цел за глобална стабилност. Работата на българските полярници доказва, че малка държава може да има значим принос. Документални кадри от тези мисии могат да бъдат видени във филми като „Айсберг в залива Емона“.

Ловът на дрифтери продължава да поднася изненади на екипажа. Процесът изисква прецизни маневри на кораба и постоянно наблюдение от мостика. Всеки уловен „скитник“ носи безценна информация за бъдещето на планетата.