Лена Бориславова ще следи дигитално за злоупотреби в съдебната власт чрез нов институт
Лена Бориславова оглавява Института за правосъден мониторинг. Организацията ще разработи първата дигитална карта на злоупотребите в прокуратурата и съда.
Лена Бориславова преминава от законодателната власт към гражданския сектор. Тя оглави новия Институт за правосъден мониторинг. Това потвърди прогнозата на Кирил Петков за нейното бъдеще. Тя остава важен фактор в „Продължаваме промяната“. Юристката вече ще следи дигитално за „лоши“ съдии и прокурори. Тя трябва да докаже своята безпристрастност в новата роля.
Лена Бориславова оглавява новия Институт за правосъден мониторинг. Организацията ще анализира работата на магистратите в България. Тя ще посочва слабостите в съдебната система. Бориславова обяви новото начало в социалните мрежи. Преди това тя загатна за отваряне на адвокатска кантора.
Организацията ще разработи първата дигитална карта на злоупотребите в прокуратурата и съда. Това е една от дългосрочните цели на института. Първият публичен анализ ще бъде представен в края на годината. Институтът ще проучва и систематизира информация за порочни практики. Данните ще бъдат представяни на достъпен за хората език. Бориславова вярва, че доверието се гради с обществен поглед.
Правосъдието не е затворена система, която принадлежи единствено на професионалната общност. То е обществен договор. Всеки негов пропуск се превръща в несправедливост, а всяка злоупотреба – в съмнение, че законът не важи еднакво за всички.
СвързаноЛена Бориславова напуска политиката, търси нов терен за борба
В екипа на института влизат известни публични личности. В управителните органи на института влизат бившият съдя в Страсбург Йонко Грозев и експертът Весела Чернева. Грозев е правозащитен адвокат с деветгодишен опит в Европейския съд. Той беше кандидат на ПП-ДБ за конституционен съдия. Весела Чернева е бивш съветник по външна политика на Кирил Петков. Тя е заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.
Медийният експерт Георги Лозанов също е част от организацията. Четвъртият член е Красимир Врангов. Той е експерт по финанси и бизнесмен. Врангов е бил пълномощник на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Той притежава строителна компания и се занимава с имоти.
Лена Бориславова вече избра нов терен за обществена дейност извън парламента. Тя беше началник на кабинета на Кирил Петков. Мнозина я определяха като „премиер в сянка“. Тя контролираше създаването на почти всички законови промени. Нито една реформа не минаваше без нейното одобрение. Тя координираше работата на депутатите и спецслужбите.
В парламента често се пишеха закони „накрак“. Мнозинствата създаваха некачествена продукция според правните експерти. Бориславова беше един от основните двигатели на тези процеси. Тя стоеше зад текстовете за Комисията за противодействие на корупцията. Тази комисия работи само две години преди да бъде закрита. Аргументът беше, че тя се използва като „бухалка“.
Конституционните промени също бяха нейна отговорност. Те доведоха до създаването на „домова книга“ за служебни премиери. Конституционният съд по-късно отмени части от тези реформи. Механизмът за разследване на главния прокурор остана предимно на хартия. Бориславова и Христо Иванов бяха сочени за автори на тези текстове. КС обяви за противоконституционно разделянето на ВСС.
Лена „със сигурност ще остане важен двигател за промяната в България, но някои неща не могат да се направят от парламентарните скамейки“
Колеги на Бориславова я описват като „контрол фрийк“. Тя имаше напрежение с бившия правосъден министър Надежда Йорданова. Причината беше антикорупционното законодателство. Ива Митева обвини Бориславова за гафове при избора на шеф на КЕВР. Вотът за Станислав Тодоров беше обявен за незаконен. Това върна Иван Иванов на поста през 2022 година.
Преди време Бориславова обяви, че работи по нови проекти срещу произвола. Тя се отказа от депутатските листи на последните избори. Въпреки това тя остава член на Националния съвет на ПП. Нейният годеник Мирослав Иванов продължава да е народен представител. Той беше заместник-председател на 47-ото Народно събрание.
Бориславова беше оправдана по казуса „Корал“ от българския съд през ноември 2025 година. Тя се отказа от имунитета си заради обвинения в документно престъпление. Прокуратурата я разпитваше и за договор с Българската банка за развитие. Друг казус беше свързан с изтекъл документ по „Турски поток“. Към момента тя отново е вписана като адвокат в Софийската колегия.
Институтът за правосъден мониторинг вече има активен сайт. Организацията набира дарения и търси стажанти юристи. Предстои да се види каква ще бъде първата дигитална карта. Тя трябва да освети злоупотребите в правосъдната система. Бориславова обещава да хвърли светлина върху лошите практики.
