Латвия предлага повече правомощия за граничарите след въоръжен инцидент
След опит за преминаване на границата от въоръжени и маскирани мъже латвийската гранична служба поиска повече правомощия, включително при употреба на сила.
Латвийската гранична служба поиска по-широки правомощия след опит за преминаване на границата от въоръжени и маскирани мъже. Те придружавали 20 недокументирани мигранти от Беларус, съобщават Ал Джазира и Юронюз.
Инцидентът е от 5 октомври. Групата е била спряна от военните, но по-късно маскирани мъже преминали в Латвия, повредили електрическо табло и откраднали камери за наблюдение. След това се върнали в Беларус. Според латвийски представители саботажът е организиран от Беларус. Не е ясно дали става дума за същите мъже.
Вътрешният министър Янис Домбрава определи провокацията като особено демонстративна и агресивна. Той говори за инцидента във вторник, съобщи Ал Джазира.
„За разлика от много предишни инциденти, този път провокацията беше особено демонстративна и агресивна.“
СвързаноЛатвия съобщи за въоръжени мъже, проникнали от Беларус и откраднали камери
В четвъртък граничната служба внесла предложение в Министерството на вътрешните работи за промени в правилата, съобщи Юронюз. То предвижда граничарите да не са длъжни да отправят предупреждение преди употреба на сила при определени обстоятелства. Службата иска повече правомощия и за полицаите и военните, които подпомагат граничните операции.
Ръководителят на Държавната гранична служба Гунтис Пуятс обясни, че предложението позволява използването на наличните средства срещу хора, които повреждат гранична инфраструктура. Той каза пред Юронюз:
„Няма да сме длъжни да предупреждаваме предварително и ще можем да използваме всички средства, с които разполагаме, за да спираме и неутрализираме хора, които повреждат граничната ни инфраструктура.“
Домбрава подкрепя промените. Пред Юронюз той заяви, че целта е хората, охраняващи страната, да получат по-ясни правомощия и по-голяма свобода на действие при подобни заплахи. Той добави, че служителите трябва да са уверени, че няма да бъдат подложени на неоснователно наказателно преследване за законна употреба на оръжие или специални средства.
Латвия е завършила оградата по 173-километровата си граница с Беларус и е монтирала системи за наблюдение. Според Пуятс препятствията затрудняват преминаването и правят организаторите на мигрантски маршрути по-агресивни.
Натискът по границата се е засилил от май, а през септември и октомври нарушенията са достигнали 12 000 — колкото за цялата предходна година, заяви пред Ал Джазира експертът по Балтийския регион Бартош Хмелевски. Той посочи, че преди войната на Русия срещу Украйна Беларус е изградил система за насърчаване на миграцията към Европейския съюз. Според експерти тази система впоследствие е била разглобена, но Минск продължава да използва миграционния натиск, когато може.
Олевс Никерс от Фондацията за сигурност на Балтийския регион предупреди, че е възможен масов наплив по модела на Сеута. Той визира преминаването на десетки хиляди души от Мароко към Испания.
„Възможен е наплив по модела на Сеута и трябва да планираме за него.“
Никерс смята, че продължителният натиск с по-малки инциденти може да изтощава службите, да увеличава разходите и да създава напрежение между съюзниците. По думите му Литва има четири пъти по-дълга граница с Беларус от Латвия, но натискът се е съсредоточил върху Латвия.
