Лагард предлага три стъпки за устойчиви публични финанси и растеж в Европа
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард представи три ключови предложения за стимулиране на устойчив икономически растеж и публични финанси в Европа. Тя призова за продуктивни публични разходи, ефективно използване на общи европейски ресурси и мобилизиране на частен капитал.
Кристин Лагард като визионер сложи брошка на птица на конференцията "България на прага на еврозоната" Снимка: Йордан Симеонов
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард представи три ключови предложения за стимулиране на икономическия растеж и гарантиране на по-устойчиви публични финанси в Европа. В изказване пред Европейската среща на Трилатералната комисия във Виена тя очерта визия за бъдещето на европейската икономика, която включва стратегически инвестиции и мобилизиране на частен капитал.
Лагард подчерта, че въпреки високите нива на дълг след пандемията, „наративът за фискална доминация не се потвърждава“, тъй като ЕЦБ е действала в „пълна независимост“. Тя припомни, че дори при рязко покачване на инфлацията, централната банка е предприела „най-рязкото затягане на паричната политика в нашата история“. Балансът на ЕЦБ е намалял с над 1,1 трилиона евро, а държавите от еврозоната са подобрили първичните си салда.
Въпреки това, Лагард предупреди за риска от „фискална стагнация“. Това е състояние, при което стремежът към бюджетна консолидация води до съкращаване на продуктивни разходи. Тя отбеляза, че само седем от 20 страни в еврозоната са избрали удължен фискален период в замяна на инвестиции и реформи.
„Това може да създаде порочен кръг“
, предупреди Лагард.
Като първо направление, Лагард посочи необходимостта от продуктивни публични разходи. Инвестициите в изследвания, образование и стратегическа инфраструктура са от ключово значение за преодоляване на демографските и структурни предизвикателства на континента. Според нея, пренасочването на
„само 1% от БВП към научноизследователска и развойна дейност и още 1% към образование“
може да доведе до 6% дългосрочен икономически растеж.
Второто предложение на Лагард е свързано с по-ефективното използване на общите европейски ресурси. Тя даде примери като Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) и новата инициатива Readiness 2030, която цели мобилизиране на 150 милиарда евро за съвместни отбранителни способности. Тези проекти демонстрират как обединяването на ресурси може да постигне по-голям мащаб и по-висока възвръщаемост.
Третата посока е мобилизирането на частен капитал чрез инструментите на ЕС. Лагард подчерта, че структурните и инвестиционни фондове на ЕС имат доказан ефект на привличане, като
„всеки евро от тези фондове е допринася за 1,10 евро частни инвестиции“
. Това е критично за финансиране на зеления, дигиталния и отбранителния преход, които изискват допълнителни 1,2 трилиона евро годишно до 2031 г.
В контекста на тези предложения, на 21 ноември 2025 г. Кристин Лагард призова Европа да премахне вътрешните бариери за търговия и да се откаже от правото на вето на отделни страни по важни решения в ЕС. Целта е да се ускори икономическият растеж и да се намали зависимостта от износа. Тя също така потвърди, че цифровото евро ще бъде готово за въвеждане около октомври 2025 г., което ще засили финансовата автономия на Европа.
Лагард заключи, че пълноценното използване на наличните механизми – както национални, така и общи – ще позволи на Европа да
„съчетае най-доброто от двата свята: по-висока продуктивност и устойчиво социално модели“
, като същевременно намалява риска от бъдеща фискална доминация. За повече информация относно позициите на Лагард по финансови въпроси, можете да прочетете свързана статия за замразените руски активи.
